Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (79) (Корабни дневници)

На остров Хуахайне

На следния ден видяхме остров Хуахайне, който искахме да посетим. Нашето влизане в пристанището сутринта на 3 септември между два коралови рифа, отдалечени един от друг едва на около триста фута, не бе безопасно. Ние преминахме благополучно, но „Адвенчър“ заседна и стана нужда да му помогнем.

Хуахайне е едно малко Таити. Размерите на острова, планините, пред които липсваха хълмове, равнините: всичко е направено в скромни размери. Когато хвърлихме котва, няколко лодки донесоха плодове и хубави големи кокошки. Ние слязохме на сушата и започнахме оживена търговия. Този ден не можаха да се видят жени. Хлебните плодове бяха по-меки, отколкото на Таити, в този район нямаше банани, но пазарът се снабдяваше с тях от една друга местност. Пореа, нашият човек от Таити, слезе на сушата с нас. Бях наредил да му дадат едно платнено палто и чифт моряшки панталони и той непременно искаше да мине за европеец. Нашите моряци го кръстиха Том, защото той вече не искаше да се обръщаме към него с таитянското му име.

Кралят Ори, който при първото пътуване бе станал мой приятел и бе разменил името си с моето, на другата сутрин ми даде възможност да се срещна с него. Етикетът предписваше да му поднеса млади бананови стебла, обкичени с пирони, огледала, медали и други дреболии, като при първото кажа: „За божеството!“, а при второто: „От приятеля Кук за Ори!“ Аз получих пет стебла с три свине и едно куче.

На времето Ори в моя чест бе взел името Кук и още се наричаше така. Той ми показа калаената пластинка с моето име и това на кораба, която му бях поднесъл при нашата среща през 1769 г., за да ми докаже колко добре я е запазил. Разделихме се като добри приятели.

Отношенията ни с туземците бяха, общо взето, по-добри, отколкото с населението на Таити. Те не бяха толкова гостоприемни, но не и толкова страхливи. Не просеха, но и не правеха подаръци. За нашите пирони, ножове и малки брадвички ни носеха много кокошки, свине и кучета. Кокошките си търсеха храна в гората и често седяха по върховете на плодните дървета. Свинете свободно се разхождаха наоколо, но получаваха определената за тях храна. Видяхме по какъв смешен начин една стара жена хранеше прасе. Тя му показваше парче кожа; когато прасето посягаше към нея, тя му тикваше в устата шепа вкиснато тесто от хлебно дърво, което прасето без тази хитрост не би изяло. Кучетата са с различна големина, но всички са къси. Те имат дебела глава, остра муцуна, много малки очи, изправени уши и дълга, груба козина, която обикновено е бяла или кафява. Колкото и да са грозни, жените ги глезят както у нас малките кученца. Обаче в края на краищата все пак ги изяждат.