Откога познават желязото?
Единствените железни уреди или по-точно единствените железни парчета, които видяхме, бе част от железен пръстен, дълга два инча и пъхната в парче дърво и един друг режещ инструмент, който, изглежда, бе върхът на голяма сабя. А почти всички островитяни познават ползата от желязото и поради това някои от нашите хора извадиха заключението, че на тези острови са идвали европейци преди нас. По мое мнение това се опровергава от две обстоятелства: от това колко туземците се учудиха от нашите кораби и от това, че не познават огнестрелните оръжия. Според мен не можем да се съмняваме, че преди пътуването на Магелан островитяните от тези морета не са познавали желязото. Корабите, които са пребродили Тихия океан скоро след обиколката около света на този мореплавател, не намерили дори едно-единствено парче от този метал, обаче при нашите пътувания ние установихме, че желязото е познато на острови, на които никога не е имало европейци Вероятно Менданя е оставил железни материали на всички острови, които е посетил, и за това са чули всички други островитяни, дошли в съприкосновение с тези групи.
Сведенията за желязото са се разпространили още по-надалече и макар че не всички туземци са имали възможност да получат образци от този метал, то поне са им го описали и те го познаха, когато го видяха при нас. След Менданя по тези морета минал Квирос и спрял на Таити, на Новите Хебриди и на някои други места. Желязото трябва да е било познато на всички тези острови както и на ония, с които те са търгували. Квирос бил последван от льо Мер и Шоутен, чиито връзки с туземците започнали много по̀ на изток и се разпрострели до Кокосовите острови. През 1773 г. намерих парче желязо на Тонгатабу и не се учудих от това. Знаех, че Тасман е слизал там, а скоро научих, че туземците са получили желязо и по други пътища. До Тонгатабу бяха стигнали няколко парчета, оставени от Уолис на островите, които са разположени няколко градуса по на северозапад. Знае се, че Рогевайн е загубил един от своите кораби на някой от Ниските острови. Вероятно хора от Таити и от Дружествените острови посещават тези острови или поне ги познават. Положително е, че жителите на Таити познавали и жадно купували желязото, когато Уолис ги посетил. Тези знания може да са получили само на съседните острови, където по-раншни мореплаватели са оставили желязо. И те наистина ми потвърдиха, че нещата стоят точно така. Както ми разказаха, те още преди пристигането на капитан Уолис много ценели желязото. Един главатар, който притежаваше два пирона, си осигуряваше чувствителни доходи, като ги заемаше на съседите си, когато искаха да пробиват дупки. Туземци от Дружествените острови, които срещнахме на Вату, са били изхвърлени на този бряг още преди времето, когато на този остров са чули за желязото. Вероятно те самите не са притежавали образци, обаче са описали на народа, при който намерили добър прием, металът, който за тях трябва да е бил голяма забележителност. Жителите на Вату разпространили вестта до островите Херви, затова по време на краткото ни общуване с тях жителите така настойчиво искаха желязо.
Тези факти обясняват как сведения за желязото са се разпространили из острови на Тихия океан, които никога не са имали пряка връзка с европейци; и е естествено, че навсякъде, където са достигнали парчета или само вести, жителите имат желание да получат от него колкото се може повече. Значи, жителите на Атуи и Онихеоу са получили малкото си желязо от островите, които са разположени между тяхната родина и Ладроните (Марианскитв острови) и след пътуването на Магелан почти непрекъснато се посещават от испанците. Ако поради разстоянието до Ладроните се усъмним в истинността на това обяснение, ние не трябва да забравяме, че огромният Американски континент, където испанците са се настанили от две столетия, е разположен срещу вятъра. А освен това туземците изрично ни засвидетелствуваха, че по време на този дълъг период не един път останки от разбити кораби са били изхвърляни на Сандвичевите острови. Очевидно е, че източните ветрове от време на време са донасяли на тези острови, разположени в безкрайното море, дървени парчета, в които е имало желязо.
