Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (68) (Корабни дневници)

Едно новозеландско семейство

Радостта на нашите моряци от новото местопребиваване значително намаля, когато започнаха работите по построяването на обсерватория и ковачница. За целта трябваше да бъде очистен от дървета един хълм, а това силно се затрудняваше от огромното количество лиани, трънаци, храсталаци и папрати, които растяха навсякъде между дърветата. Тази растителност, гъсто преплетена помежду си, ни подсказваше, че ще бъде много мъчно да се проникне дълбоко във вътрешността на страната, а може би и невъзможно. На много места на брега имахме достатъчно затруднения.

Наскоро след като пристигнахме, неколцина офицери взеха малката лодка и били навлезли на известно разстояние в залива, когато чули силни гласове. Тогава видели няколко туземци, които теглели една лодка към водата. Като ми известиха за това, аз се върнах с офицерите и срещнах една лодка, вероятно същата, където седяха осем новозеландци, които не обърнаха внимание на знаците ни. Когато ги последвах, видях, че са изоставили своя плавателен съд. За да събудя тяхното доверие, аз сложих в нея мъниста, огледала и други дреболии, като прибавих една брадва, с която — за да им покажа как се употребява — отсякох няколко трески и я забих в едно стебло. Туземците положително ни видяха. Те бяха толкова близо до нас, че душехме дима от техния огън, но не се показваха и когато погледнах след няколко дни, моите подаръци лежаха в лодката непокътнати.

Посветих 1 април на изследването на залива. Той е така обширен, че в него може да хвърли котва цяла флота. На югозападния бряг се издигат високи планини, целите склонове на които са покрити с гора. Минах край различни острови, единият от които много се посещава от тюлени. Той се намира в северозападния край на залива, който тук граничи с един нос, наречен от мен Нос на петте пръста. Същия ден господин Форстер предприе излет в друга посока и се върна с цял товар нови растения и птици, но без ловджийското си куче. Това животно, за което на Кап бяхме платили много скъпо, тъй като се надявахме, че ще ни бъде от голяма полза при лова, още при първия пушечен гърмеж побягнало и не могло да бъде примамено обратно.

През следващите дни непрекъснато валя и останахме на борда. През това време се запознахме с един истински бич, по-точно с един неголям комар, два пъти по-малък от москита, ухапването на които е извънредно болезнено и предизвиква непоносим сърбеж. По-възрастният господин Форстер бе така добре изхапан, че получи треска като при рана. Най-добре, макар и не напълно, човек може да се защити от тези мъчители, като намаже лицето си с мека помада и си слага ръкавици.

След като времето се проясни, ние продължихме да обикаляме с лодка. Веднъж чухме от един остров викове и видяхме някакъв туземец, въоръжен с гега и придружен от две жени, който бе застанал на върха на една скала. Той, изглежда, не разбра думите, които му извикахме на езика на Таити. Въпреки това, облягайки се на гегата си, започна дълга реч, която често придружаваше с резки жестове и размахваше оръжието си. Хвърлих му кърпи, на които той не обърна внимание и затова накрая слязох на брега с няколко бели листа в ръка. Бедният човек цял се разтрепера от страх, но въпреки това все още боязливо, взе хартията. Когато го поздравих по новозеландски начин, тоест като потърках носа си в неговия, той се успокои и доведе двете жени. Едната, изглежда, беше негова дъщеря и не бе неприятна, другата бе обезобразена от огромен израстък на горната устна. Мъжът, както и двете жени, имаха добре сложени тела, но поразително мършави и криви крака. Ние не можахме да се разберем добре с тях. Не приеха нашите подаръци, риби и патици вероятно имаха достатъчно за храна. Когато си тръгвахме, мъжът сериозно ни погледна и дълбоко се замисли, а дъщеря му, която, докато бяхме там, непрекъснато говореше с непонятно оживление, започна да танцува. И при тези простодушни жени природата бе вкоренила стремежа да се харесват на мъжете с по-голямата си приказливост и оживление.

При следващото си посещение видяхме цялото семейство на този мъж, към него спадаха още една втора жена, едно момче на около петнадесет години и няколко малки деца. Нашият приятел бе толкова схватлив, че веднага разбра как се употребява брадвата, която му подарихме. Когато пък отидохме при тях, семейството ни посрещна напълно пременено. Те се бяха вчесали, косите им бяха намазани с растително масло и завързани горе на главата на възел, украсен с четири бели пера. Около челото имаше връв, на която също бяха наредени пера, а ушите бяха украсени с парченца кожа от албатрос, по която още имаше перушина. Наредих да ушият на мъжа едно червено палто, на което той много се зарадва. Не искаше да се раздели със своите копия, едно от които бих взел с удоволствие. Изглежда, тези оръжия бяха най-ценното, което притежаваше.