Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Journals of captain James Cook, –1775 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly (2017)

Издание:

Заглавие: Пътуванията на Джеймс Кук около света

Преводач: Стехан Хантов

Година на превод: 1969

Език, от който е преведено: немски

Издател: Държавно издателство — Варна

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1970

Печатница: ДПК „Странджата“, Варна

Излязла от печат: 25.I.1970 г.

Редактор: Петър Алипиев

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Константин Пасков; Елена Върбанова

Художник: Иван Кьосев

Коректор: Паунка Камбурова; Светла Димитрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4908

История

  1. — Добавяне

Тупиа казва: „Бедни нещастници!“

Нашите хора, останали на борда, ни казаха, че по време на нашия престой на сушата на брега се събрали около двадесет туземци и известно време наблюдавали кораба. Самите ние наистина бяхме видели пушек, но никакви туземци. Тогава намерихме десет малки огъня, които бяха отдалечени само на няколко крачки един от друг; туземците се бяха оттеглили. Наблизо намерихме различни съдове от кора, в които вероятно е имало вода, а също така миди и кости от риба — остатъци от обед, който е бил привършен малко преди това. Много парчета мека кора, горе-долу толкова дълги и широки колкото човешки бой, лежаха на земята и вероятно бяха служили за спане. От тази страна на огъня, която бе обърната към вятъра, бе издигната защитна преграда, висока около един фут и половина, която да задържа вятъра. Явно на това място бяха ходили много насам и нататък, а тъй като не видяхме нито сгради, нито остатъци от колиби, трябва да приемем, че тези племена, които не познават никакви дрехи, също така нямат и никакви жилища и прекарват своите нощи като животните под открито небе. Даже Тупиа поклати глава и каза: „Бедни нещастници!“

Докато си почивахме, господин Бенкс хвърляше въдица от прозореца на своята каюта. За риби водата бе твърде плитка, в замяна на това дъното бе покрито с раци, които бързо захапваха стръвта и така здраво я държаха с клещите си, че можеха да бъдат измъкнати от водата.

През следващите дни често се озовавахме между острови, дето ни заплашваха плитчините, към които ни завличаше морското течение. Досега бяхме плували край онзи бряг без произшествия. Все пак той е много опасен поради плитките места скрити на дълго разстояние, често там, където най-малко може да се предполага, например в подножието на скали, които се издигат пирамидообразно. Досега не бе имало случай да назоваваме пунктове на брега във връзка с нещастни случаи. Сега ние се запознахме с нещастието, затова най-северният нос, който видяхме, получи името Кейп Трубилейшън (Бедствие). Този нос е на 16 градуса и 6 минути южна ширина и на 14 градуса и 39 минути западна дължина.