Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (130) (Корабни дневници)

Какво крояли островитяните

Тези зрелища, с които се отдавала почит към гостите, все пак били придружени от обезпокоителни явления. Умишлено разделили нашите приятели един от друг и съвсем спокойно им изпразнили джобовете. Около всекиго се трупали толкова много хора, че всяка съпротива срещу вероятно нападение била невъзможна. Всеки бил принуждаван да се съблича по няколко пъти, за да разглеждат кожата му. Ако някой успявал да стигне до брега, той откривал, че там е поставена стража и за пешовете на палтото го издърпвали обратно. Обаче щом някой давал да се разбере, че е гладен или пък че му е горещо, веднага започвали да му веят с едно ветрило от палмови листа или му поднасяли кокосови орехи, хлебни плодове и някакъв възкисел пудинг.

Омай не малко допринесъл за това да се увеличат страховете на неговите спътници. Той забелязал, че в земята правят печка и я опалват. От това заключил, че ще ги убият, опекат и изядат. Но тогава в печката поставили една заклана свиня. Значи ставало дума за угощение, при което европейците щели да играят не пасивна, а активна роля. Впрочем те удостоили гостоприемството на островитяните със слабо внимание, защото умората и напреженията, изживяни през деня, така ги били разстроили, че хапнали само по няколко залъка. Остатъкът от ястията по-късно бил отнесен на лодката им.

В държането на населението имало нещо загадъчно. Би могло да се помисли, че те наистина са замисляли нещо лошо и само страхът от по-голямата ни мощ ги е обуздал. Ако това предположение е вярно, то самохвалството на Омай е имало решаващо значение. Туземците го разпитали за нашата родина, кораби и оръжия. На това той отговорил, че в нашата родина има кораби, големи колкото целия им остров и снабдени с оръжия, едно от които би било достатъчно да превърне в прах най-високата планина. След това поискали да им каже дали и ние носим такива снаряжения и Омай ги информирал, че наистина нашите оръжия не са от най-страшния вид, но са достатъчно мощни да докарат гибелта на острова им като цяло и на всекиго от тях поотделно. По-нататък те попитали с какво се обяснява тяхното действие и той не им останал длъжен. Случаят пожелал той да носи в себе си няколко патрона, които минали от ръка на ръка, а след това той ги запалил. Внезапното действие, силният шум, святкането и димът уплашили туземците и ги убедили в непобедимостта на нашата мощ. В очите им това било потвърждение на всички чудесии, които току-що били чули.