Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (151) (Корабни дневници)

Двама моряка се загубиха на Рождественския остров

Първата земя в това безкрайно море се показа на 24 декември, половин час преди настъпването на деня. Разпознахме един от онези ниски острови, които тук са толкова чести. На три-четири места видяхме кокосови палми, но без съмнение той, общо взето, бе крайно неплодороден. Островът бе явно ненаселен, а тъй като подобни места се посещават от костенурки, реших да хвърля котва. Освен това щяхме да имаме възможност да наблюдаваме едно слънчево затъмнение.

Очакването не ме излъга; групите, които изпратихме, уловиха много риба и костенурки. Двама от моряците не се върнаха; единият намерихме след двадесет и четири часа, а другия още по-късно. И двамата бяха в най-трагично състояние, особено втория. На острова нямаше капка вода за пиене; а в частта, в която те се намираха, не растяха и никакви кокосови палми. Единият си бе помогнал малко, като беше пил кръв от костенурки и се разхлаждал, като лежал в морските плитчини. Просто не може да се разбере как е било възможно тези двама души да се заблудят. От морето до лагуната, където лодките ловяха риба, имаше най-много три мили, островът бе равен и обрасъл почти само с храсталак и вероятно мачтите на корабите се виждаха от много места. Те изобщо не помислили за тези ориентировъчни знаци.

Почвата на островите, които аз поради празниците, които отпразнувахме на тях, нарекох Рождественски, на някои места е лека и черна. Ние изкопахме няколко кладенеца, но не намерихме и капка вода. Имаше достатъчно локви със солена вода без видима връзка с морето. По всичко изглежда, че те се пълнят с морска вода, която прониква при прилив. Не се забелязваше и най-нищожната следа от пребиваването на някакво човешко същество. Ако някога някой нещастник е бивал изхвърлян тук, той вероятно бързо е загивал от липса на вода за пиене.

На 2 януари аз отплувах още по-нататък в северна посока и на осемнадесети се появи един остров. След това видяхме още един; двата изглеждаха високи. Тъй като вятърът не позволява приближаването до първия, насочих се към втория. Накрая можахме да открием още един, който наистина бе много отдалечен.