Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (49) (Корабни дневници)

Приказна страна

Сега бе краят на сухия сезон, който започва през март или април и завършва през октомври или ноември. Не бе валяло от седем месеца, а когато сушата продължава толкова дълго, на целия остров ме може да се намери нито един поток, а само малки, твърде отдалечени от морето извори. Въпреки това не може да има по-хубав изглед от този, който се откриваше от мястото, където бяхме хвърлили котва. На равнинната крайбрежна ивица има кокосови палми. Слабо издигащите се хълмове са покрити до върха с тях и окото не може да проникне през тези гъсталаци. Всяка педя земя между дърветата е зелена и засадена с царевица, просо и индиго. Който не познава великолепието и хубостта на растителността в тази страна, трябва да притежава много силно въображение, за да получи представа за този пейзаж.

Преобладават перести и кокосови палми, лимонови, портокалови и мангови дървета. Видяхме ориз, просо, царевица, дини, захарна тръстика и различни европейски градински растения, по-специално кервиз, риган, копър и чесън. Островитяните смятат бетела, орехите на арековата палма, тютюна, вълната и индигото за луксозни стоки, също и малкото количество канела, която се сади само като куриоз. Аз даже се съмнявам, че това е истинска канела, защото холандците грижливо бдят тази подправка да се отглежда само на островите, които те са определили за тази цел. (Тук вече се проявяват методите, които са характерни за начина на действие на колониалните страни: те не разрешават да се отглежда това, което отговаря на желанията и нуждите на населението, а това, което служи на интересите на колониалните господари.)

От питомните животни видяхме биволи, овце, кози, свине, кокошки, гълъби, коне, магарета, кучета и котки. В края на сухия сезон биволите бяха много мършави. Все пак месото е сочно и вкусно. Конете са дребни, но подвижни и буйни. Туземците ги яздят без седло и ги направляват само с поводите. Овцете са също така мършави както и биволите и никога не сме яли по-лошо овнешко месо. От друга страна, никъде другаде не намерихме по-тлъсти свине, отколкото тук. Хранят ги предимно с оризова слама и с палмов сироп, който се разтваря във вода.

Ръстът на жителите е по-нисък от среден, жените са особено ниски и набити. Кожата им е тъмнокафява и обикновено имат черна гладка коса. Не забелязахме никаква разлика между цвета на кожата на състоятелните и бедните, докато на островите на Южно море всички, които се излагат на слънце, стават тъмни като новохоландците, по-знатните обаче имат почти толкова бяла кожа, както и европейците. Общо взето, мъжете са добре сложени, здрави и подвижни. Чертите на лицето им са различни, докато жените сравнително много си приличат една на друга.

Мъжете закрепват косата си на темето с гребен, жените я връзват на тила по начин, който не им отива. И двата пола премахват космите под мишниците, а мъжете — брадата. За тази цел по-знатните носят на един конец около врата си малки сребърни щипки. Ако някой остави на горната си устна няколко косъма, той винаги ги поддържа къси.

Мъжете и жените се обличат с един памучен плат, който те тъкат сами и боядисват синьо в различни оттенъци, така че изглежда като че цветовете се преливат. Ръцете и краката на мъжете са свободни, докато жените закриват краката си. Женският пол не употребява никакво украшение за глава, мъжете завиват около главата си един вид тюрбан. Бие на очи склонността им към украшения. Високопоставените завиват около врата си златни верижки, които наистина не са скъпи, тъй като са направени от лек златен тел. При други видях пръстени, които бяха така износени, че положително се предават от баща на син. И при двата пола имаше също така гривни и гердани от мъниста, а при жените, освен това и пояси от същия вид.

Почти всички мъже татуират името си на ръката с една черна боя, която никога не се изтрива, а жените по същия начин си изрисуват едно цвете под свивката на лакътя. Този обичай е съществувал много преди пристигането на европейците.

Всички къщи са построени по един и същи начин и се различават само по големина. Някои са дълги четиристотин фута, други само двадесет. Всички са върху колове, високи четири фута, така че между земята и пода има празно пространство. На този под също има стълбове, те поддържат и наклонения таван, който стърчи от външната страна на два фута. По правило една такава къща има не повече от три помещения, едно от които е определено за жените.

Най-много обичат свинското месо. Следват коня, бивола и домашните птици. Кучетата и котките се предпочитат пред овцете и козите. Риба се яде само от бедните.

Важна за населението е перестата палма. От това дърво се добива един вид вино (тоди), като се отрязват дръжките на цветчетата и отдолу се закрепват съдове, които са направени само от палмови листа, но са така уплътнени, че не се загубва нито капка. Сутрин и вечер съдовете се изпразват и сокът се използува като обикновена напитка. Много от него не се оползотворява и остатъкът се изварява в сироп. Изготвя се и червеникавата палмова захар, която е по-вкусна и от най-фината тръстикова захар. Отначало се страхувахме, че сиропът, който нашите хора употребяваха в големи количества, ще предизвика стомашно разстройство, но той имаше по-скоро лечебно действие. Перестата палма дава на жителите техния покрив, кошниците им, лулите им за тютюн и още други неща. Плодът не се цени особено много и е рядък, защото почти всички дръжки на цветчетата се режат.