Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (58) (Корабни дневници)

Корабът се превръща в болница

След като заминахме от Принцовия остров, болестотворните зародиши, които носехме със себе си от Батавия, все по-бързо се развиваха. Ние ускорихме нашето пътуване към нос Добра Надежда, защото към маларията и скорбута се бе прибавила и една опасна дизентерия. Тъй като се страхувах, че взетата от Принцовия остров вода влошава тези явления, наредих да я смесят с лимонов сок. За да се прочисти въздухът, всички части между палубите бяха измити с оцет. Господин Бенкс бе между болните и известно време се колебаехме дали ще оживее. Нашият кораб не бе нищо друго, освен болница. Здравите вече не бяха достатъчни, за да обслужват болните. В разстояние на около шест седмици ние загубихме господин Споринг, един помощник на господин Бенкс, господин Паркинсън, нашия художник за природонаучни обекти, астронома Грийн, главния боцман, дърводелеца и неговия помощник, освен това офицера господин Мънкхауз (не трябва да се бърка с хирурга Мънкхауз), който бе запушил пробойната на нашия кораб при крушението край новохоландския бряг, нашия стар платнар и други двама дърводелци, още един палубен офицер и деветима моряка, корабния готвач, капорала на морските войници и още един подофицер. Общо от пристигането ни в Батавия умряха тридесет души.

От нос Добра Надежда очаквах изцеление за моите болни. След като пристигнахме, първата ми грижа бе да наема една къща, където те щяха да бъдат гледани най-добре. Ние здравите се разквартирувахме по частни жилища. Впрочем през тази година всички кораби, идващи от Батавия, страдаха от същите болести. Кораби, които бяха отсъствували от Англия може би малко повече от дванадесет месеца, имаха явно повече загуби от нас, които бяхме на път почти три пъти по-дълго.

Тъй като Капщад живее главно от чуждите кораби, на които се доставят хранителни припаси, то всеки до известна степен се нагажда към навиците и обичаите на нацията, с която най-много общува. В замяна на това жените запазват навиците на своята родина по един консервативен начин, който понякога е смешен. Ще дадем само един пример: след всяка дама върви слугиня, която носи мангал, който се пъха под краката ѝ веднага щом седне. Обикновено в мангалите няма никакъв огън, който при този климат е съвсем ненужен. Повечето жени са наистина хубави и се отличават с фина бяла кожа и великолепно здраве.