Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (63) (Корабни дневници)

Тревога при бурно море

Двамата господа Форстер се запознаха тук с един шведски естественик господин д-р Спарман, който бе изучавал ботаника при великия Линей и бе посетил Китай. Него го въодушеви мисълта, че ще може в непознати земи да събере нови богатства на природата и той се присъедини към нас като асистент на господин Форстер.

Добре запасен с вода, пресни продукти и овце, които бяха определени за подаръци за островите на Южното море, на 22 ноември 1772 г. отплавах от Столовия залив. Аз дадох всички разпореждания, които смятах необходими за това пътуване в непознати морета. За да се избегне всякакво прахосване на вода за пиене, до бъчвата на палубата бе поставен часовой, който трябваше да се грижи за реда при разпределянето на това количество вода, което бе определено за всеки моряк. Всеки можеше да пие толкова, колкото пожелае, но нямаше право нищо да вземе със себе си. Сам аз се миех с морска вода и по този начин дадох пример, който важеше за всички. Наредих да се разпределят по-топли дрехи, когато на 24 ноември се появи буря, която се задържа до 6 декември, като се сменяше с мъгла и дъжд. Всеки, от първия офицер до корабния юнга, получи куртка и чифт дълги гащи от най-дебела вълна. Тези дрехи за дълго предпазваха от влагата и имаха само този недостатък, че — подобно на всичкото облекло, доставено от Адмиралтейството — бяха или много тесни, или много къси.

Бурята ни докара и една голяма опасност. Един подофицер, който спеше отпред на кораба, през нощта бил събуден от плискане на вода и когато скочил от кревата, се озовал във вода до глезените. Той даде тревога и само след миг целият кораб бе в движение. Помпите започнаха своята работа. Екипажът ни бе много усърден и въпреки това, изглеждаше, че водата се качва. Накрая се установи, че корабът не е пробит, а водата нахлува през един прозорец, оставен отворен в склада на боцмана. Без този случай с подофицера корабът вероятно би потънал, толкова силно нахлуваха водните маси. От това се вижда колко предпазлив трябва да бъде човек, тъй като и от най-малката небрежност може да последва гибелта на кораба.

Едно кратко прекъсване на бурята отново бе последвано от лошо време. На 5 декември по обед се намирахме на 47 градуса и 10 минути южна ширина. През нощта валя първият сняг. Това време не прогони буревестниците и морските лястовици, които ни следваха още от Кап, и даже напротив, като че ли примамваше все нови птици. От време на време се появяваха двата най-познати вида албатрос, а понякога и един трети, по-рядък, с цвят на орех. На осми заедно с първите пингвини видяхме и морска трева. Тази трева се смята като признак за близостта на суша, но на това указание невинаги може да се вярва.

На 9-и декември по ръба на нашата бъчва за вода се образува лед и това до известна степен бе предвестник на ледоход. Следващия ден по обед минахме край гигантски айсберг, който бе дълъг около две хиляди фута, широк четиристотин фута и висок поне десет фута.

Така на 13-и декември се намирахме на 54 градуса южна ширина, където капитан Буве твърди, че през 1739 г. е видял нос Сирконсизион, бяхме само на няколко градуса по̀ на изток (През февруари 1775 г. Кук минал точно над това място, където трябвало да се намира Земята на Буве.) Всеки искаше пръв да открие земята, която скоро трябваше да се появи. Облаците, мъглата и ледените острови, над които висяха снежни облаци, предизвикаха някои измами. Един от моите лейтенанти бе толкова усърден, че непрекъснато се качваше по мачтата и един път извика: „А сега положително виждам земя!“ Но той се бе измамил от едно огромно ледено поле, зад което като острови стърчаха много айсберги. Пречупването на лъчите в изпаренията на хоризонта правеше тези айсберги да изглеждат като същински планини. От „Адвенчър“ често даваха сигнали, че се вижда земя, но откритието винаги се разсейваше.