Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (4) (Корабни дневници)

Първа среща с Тихия океан

Пътуването от Огнена земя до Кап Хорн трае, общо взето, тридесет дена. От този път много се страхуват и обикновено предпочитат Магелановия проток. Ние го намерихме превъзходен. Времето беше понякога толкова тихо, че господин Бенкс имаше възможност да плува около кораба в една малка лодка и да стреля по птиците.

След влизането си в Тихия океан на 4 април видяхме първата земя. Това беше един остров с яйцевидна форма и лагуна в средата (един от многото атоли на Южното море в архипелага Помоту). На обед се показа един втори остров, а на 5-ти още един с по-големи размери. По форма той точно наподобяваше лък. Очертанията на лъка и на тетивата представляваха земя, а пространството между тях беше изпълнено с вода. Лъкът бе горист и на неговите върхове или крайни точки се издигаха две големи групи кокосови палми; на плоската тетива не забелязахме никаква растителност, а само пластове от морски растения, довлечени тук от прилива.

На всички острови видяхме кокосови палми. Много пъти жителите ни правеха знаци, за които не знаехме дали да ги приемем като заплахи или като приятелска покана. Те носеха две оръжия, едно тънко копие, отгоре с острие, и едно второ, дълго четири стъпки и във формата на весло. Това второ предполагаемо оръжие не беше може би нищо друго, освен весло. Канутата, които наблюдавахме, най-често бяха предназначени за трима души, но имаше и по-големи с шест до седем гребци на борда и с едно платно, което при дъжд служеше за навес. На един нов много нисък остров, където пристигнахме на 7-ми на разсъмване, нямаше нито кокосови палми, нито хора, но толкова много птици, че го нарекохме Птичия остров.

На 10-ти април хората от вахтата ми съобщиха, че отново виждат земя. Наистина това беше Таити, или островът Крал Джордж на капитан Уолис. (Таити — или както пише Кук Отахайте — е главният остров на Дружествените острови. Английският капитан Уолис при пътуването си за повторното откриване на Соломоновите острови (1766–1768) минал наблизо и край Таити.) Безветрието бе такова, че на 12-ти сутринта ние още не се бяхме доближили до него. Към седем часа въздухът най-сетне се задвижи и към нас загребаха канута. Гребците донесоха клони от някакво дърво и ни ги поднесоха. В началото не разбрахме техните знаци, но след като закрепихме клоните на едно място на кораба, което се виждаше отдалече, те проявиха голяма радост, защото, както научихме по-късно, тези клони са символи на приятелството. Товарът на канутата, който се състоеше от кокосови орехи и различни други плодове, след дългото пътуване беше за нас добре дошъл.

През цялата нощ продължихме да плуваме с малките платна и на другата сутрин хвърлихме котва в Роял бей, наричан от туземците залив Матави.