Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (86) (Корабни дневници)

Повторна среща с нашите растения

Посадените от нас растения бяха отчасти много добре. Зелето, жълтите моркови, магданозът и лукът бяха здрави, репите и повечето от другите корени бяха дали семена, но грахът и бобът бяха унищожени вероятно от плъхове. А самите туземци бяха извадили картофите от земята. Тъй като повечето от зелените растения при нас не издържат на студа, вероятно новозеландската зима е по-мека от нашата. Но островното положение на Нова Зеландия, с което трябва да се обясни тази температура, прави лятото по-студено и неприветливо. По време за нашето сегашно пребиваване почти всеки ден имаше силен вятър и мощни порои, които много пречеха на хората ни при работата.

Както и по-рано от острова си набавихме кервиз, хрян и риба. Населението ловеше риба за нас, но за няколко дена трябваше да се хванем и сами за работа, като при това използувахме една мрежа от новозеландски лен, която бяхме получили срещу наши стоки. През това време туземците се криеха, защото бяха откраднали няколко бъчви за вода заради железните обръчи и се страхуваха от гнева ми. Те съвсем нямаше нужда да крадат, защото, като ни снабдяваха с риба, макар и само един ден, получаваха три пъти повече и по-добри железни предмети. Опитът с получената чрез замяна мрежа излезе много сполучлив.

Знакът, който бяхме поставили при моето първо пътуване на една от най-високите планини, бе разрушен. Под натрупаните камъни туземците бяха търсили скъпоценности. Страхувам се, че за съжаление тяхната алчност към нашите таитянски платове и нашите железни неща бе предизвикала нападение срещу едно съседно племе. Наистина се е състояла една битка, при която много хора бяха загубили живота си, и причината едва ли е била друга, освен желанието да се сдобият с подобни предмети.