Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (54) (Корабни дневници)

Корабът е закаран в корабостроителницата

Щом се подредихме, заповядах да донесат от кораба Тупиа и неговия слуга Тайето. Нашият приятел от Таити бе до висша степен изтощен и унил; но едва пристъпи в града и отново се оживи. Къщите, колите, улиците, жителите и хиляди други неща бяха нови за него и приковаваха интереса му. Тайето още по-непосредствено изразяваше своето учудване и задоволство. Той в екстаз танцуваше по улиците и наблюдаваше всичко с любопитство, което във всеки следващ миг получаваше удовлетворение и нови стимули. Първото, което направи впечатление на Тупиа, бе разнообразното облекло на мъжете и щом чуеше, че някой е облечен според своя местен обичай, той веднага слагаше таитянската си носия.

С най-голяма любезност ми бе дадено разрешение да поправя кораба си в корабостроителницата. Благоволението на главния щатхалтер отиде толкова далече, че той ми отпусна парите, които ми трябваха за тази цел и които не можех да получа по друг начин. Когато най-сетне корабът ни легна на страната си, оказа се, че неговото състояние е много по-лошо, отколкото първоначално бяхме предполагали. Голяма част от задния кил бе раздробена, самият главен кил бе повреден на много места, дъските бяха много протрити и проядени от червеи. Въпреки всички тези повреди нашият кораб бе пропътувал стотици морски мили в едно извънредно опасно море. Колко страхове ни бяха спестени, защото не знаехме изобщо, че значителна част от дъното на кораба не е по-дебела от подметка и че само една толкова крехка и чуплива преграда ни е деляла от морските дълбини.

На нас почти ни се стори, че небето ни е запазило толкова дълго, само за да ни погуби тук. Батавия е едно от най-нездравословните в климатично отношение места. Причините за това без съмнение са, че той е разположен ниско между блата и прорязващите града във всички посоки канали, в които се изливат всички нечистотии. Почти всички наши хора се разболяха и в края само още десет бяха работоспособни. Господин Бенкс нае едно частно жилище, където холандците много му досаждаха, като безцеремонно влизаха при него един след друг да питат дали няма нещо за продаване. Впрочем тези хора не бяха за осъждане, тъй като в Батавия рядко идва някой, който да не е търговец. Сега се разболяха също и господин Бенкс, господин Солъндър и нашият хирург Мънкхауз. Господин Мънкхауз стана първата жертва на този убийствен климат, а състоянието на другите двама много се влоши.

След първата възбуда от многото неща, които срещна, положението на бедния Тупиа отново се влоши, а неговият слуга получи белодробно възпаление. Аз наредих да се опънат палатки за моите болни матроси на остров Куипор, който е непосредствено изложен на вятъра от сушата и от морето, и накарах да пренесат там и нашите двама спътници от Таити. Пресният въздух, изглежда, бе благотворен за тях, но за съжаление признаците за подобрение бяха лъжливи. Тайето умря пръв и неговият господар изпадна от тази загуба в такова отчаяние, че у нас се появиха големи опасения. Малко дни след смъртта на своя слуга, когото той обичаше като баща, отнесохме в гроба и него.

В края на ноември западният мусон спря. Предишната нощ валя непрекъснато като из ведро. При господин Бенкс, който бе на оздравяване, водата проникваше от всички страни и в долната стая се образува поток, който би могъл да движи воденица. Когато той на другия ден дойде в Батавия, учуди се от голямото количество завивки, прострени да съхнат.

Сегиз-тогиз имахме хубаво време. Жабите в блатата, които квакат десет пъти по-силно, отколкото у нас, с непоносим шум оповестяваха всеки дъжд. Броят на комарите и москитосите, които по време на сухия сезон бяха достатъчно неудобни, нарасна до безкрайност. Виждаше се как на рояци се изкачват от езерото. Наистина през деня те ни досаждаха по-малко.