Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (73) (Корабни дневници)

Внимание пред Ниския архипелаг!

Вечерта пред погледите ни се появи още един остров, а на следния ден, малко преди изгрев-слънце, изведнъж ни уплаши неочакваният и близък шум на разбиващи се вълни. Аз веднага промених курса, а денят ни показа, че на мястото, където се разбиваха вълните, има съвсем кръгъл остров, който като пръстен обгражда една лагуна. От северната страна бреговата ивица бе по-широка и на нея имаше палми, а от другите страни тя се състоеше от ред тесни и ниски скали, над които прибоят хвърляше своите къси отвесни вълни. Във вътрешното езеро в едно кану с платна плаваха шест души, единият от които го направляваше от предната част с лопатно кормило. Те не ни обърнаха внимание.

Господин дьо Бугенвил е дал на тези острови името Нисък архипелаг (също и острови Помоту) и те наистина го заслужават. Трябва да се плава много предпазливо, защото всички тези острови се издигат отвесно от неизмерими дълбочини, на много места едва се показват над водата, а там, където се издигат по-нависоко, те се подават само на шест до дванадесет фута от земята. Обикновено са съвсем кръгли, а в средата им има свързано с морето вътрешно езеро. Между растенията на тези острови най-полезна е кокосовата палма. Независимо от своята бедност и малките си размери много от тях са населени. За мен е загадка откъде са дошли тези хора и как са стигнали до тези острови всред неизмеримото море. Някои хора на изследователя на Южното море Байрън и на капитан Уолис са посетили част от тези острови и намират жителите плахи и недоверчиви. Да продължа по-нататък откритията на моите съотечественици и да се отклоня малко по на север от курса на господин дьо Бугенвил, ми попречи здравословното състояние на „Адвенчър“, което ме задължи да тръгна направо за Таити.

На 15 август видяхме един планински конус с плосък връх. Това бе остров Матиа, открит от капитан Уолис. Планинският конус е висок, а неговият връх, който изглежда като счупен, вероятно представлява кратерът на изгаснал вулкан. Един от нашите офицери, който бе придружавал капитан Уолис, ни разправи, че на острова расте хлебното дърво. При туземците, които са от едно племе с таитяните, той се нарича Маитеа (Меатуа, Матиа).

Вечерта, когато слънцето залезе, ние вече виждахме планините на Таити да се издигат от облаците на хоризонта. Плавахме цяла нощ и тези от нашите хора, които познаваха Таити, разказаха на останалите какво ги очаква.