Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (89) (Корабни дневници)

Избухват болести

Досега не бе избухнал скорбут; но толкова по-често се появяваха ревматични болки и много от моите хора бяха до голяма степен обезсилени. Това не беше за чудене, като се има пред вид лошото хранене. Нито киселото зеле, което единствено се бе запазило в добро състояние, нито сухарът, който отново се бе развалил, нито соленото месо, от което солта бе изсмукала всичката сила, биха могли да им дадат необходимата храна. Нашите ревматични болни си отпочинаха в мекия климат, но аз така силно се разболях от пристъп на жлъчка, че трябваше да предам командуването на моя първи офицер, господин Купър, и повече от седмица животът ми се намираше в опасност. Когато започнах да оздравявам, ми бе пренесено в жертва кучето на господин Форстер. На борда нямаше никакво друго прясно месо и кучешкото месо, както и приготвената от него месна каша ми дойдоха много добре. Това ядене, което би разболяло повече от европейците, ми даде нови сили и ускори моето оздравяване.

Плувахме все на запад, за да намерим уж открития от Хуан Фернандес остров, но никъде не видяхме земя. Но все пак само поради това аз нямам право да твърдя, че този остров не съществува, тъй като лесно стават грешки при изчисляване на дължината. За да бъда съвсем уверен, би трябвало да се отправя още по̀ на изток, но здравословното състояние на моя екипаж не позволяваше това.

Защото скорбутът се появи, когато стигнахме до по-южни ширини. Макар и отварата от малц да ни правеше чудесни услуги, все пак това средство не можеше да замести силите, които ни бяха ограбили мизерната храна и непрекъснатите напрежения. С нетърпение очаквахме първия признак на земя и не малко се зарадвахме, когато на 10 март около нас започнаха да летят големи ята морски лястовици. На другата сутрин наистина видяхме бряг, за който предположихме, че е откритият през 1772 г. от Якоб Рогевен Великденски остров, който малко преди нас, през 1770 г., е бил посетен от испанците. (Холандецът Якоб Рогевен (1659–1729) слязъл на този остров през 1772 г. на първия ден на Великден, откъдето островът получил и името си. Вероятно той е бил видян още 35 години преди това от английския мореплавател Дейвис, който го сметнал за част от легендарната Южна страна.) От 103 дена не бяхме виждали никаква земя и в продължение на три месеца, откакто бяхме в антарктически води, не бяхме яли никаква риба.

Слабият вятър бавно ни тласкаше към сушата. Това, което видяхме, не обещаваше много, защото тя изглеждаше като изгоряла и едва се показваше зеленина. Ние открихме много почернели колони, които се издигаха една до друга. Когато през нощта лавирахме близо до острова, край тези колони горяха огньове.