Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (53) (Корабни дневници)

Силен контрол на холандците пред Батавия

На 21 септември 1770 г. ние отпътувахме, а в началото на октомври заплавахме край брега на Ява. Страната, която прави много приятно впечатление, изглежда, е покрита с гори дълбоко навътре. С една от нашите лодки набавихме плодове за Тупиа, който бе болен, и трева за нашите биволи. Вечерта срещнахме един пакетбот, който ни съобщи, че имал за задача да пренася писма от минаващите кораби до Батавия (днес Джакарта, столица на република Индонезия), но, разбира се, на първо място имаше за задача да разпитва минаващите през протока (Зундския проток) чужди капитани. Аз бях сложил на сигурно място бордовия журнал и — доколкото можах да си ги доставя — всички дневници на офицерите, подофицерите и войниците, а моите хора имаха най-строга заповед да мълчат за целта на нашето пътуване.

Палмов атол в Тихия океан

Туземец в празнична украса

Глетчер в Нова Зеландия

Пейзаж в предпланините на Финистеровите планини в Нова Гвинея

Танцов празник с маски на Нова Гвинея

Папратови дървета в новозеландските девствени гори

Вътрешността на една къща с изкусна резба (Нова Зеландия)

Украшения за глава, които се носят в Нова Гвинея при заклинания на духове

Докато вятърът ни принуждаваше да останем на котва, водачът на пакетбота дойде при нас, за да ни продаде прясна храна и едновременно с това да поразузнае. Той носеше със себе си две книги; в едната нанесе моето име и това на кораба, а в другата един от офицерите трябваше да повтори тези данни, освен това да съобщи пристанището, от което сме тръгнали, и крайната цел на нашето пътуване и всички евентуални наблюдения, които биха могли да бъдат от полза за други кораби, които ще дойдат след нас.

Поради вятъра два дена след това бяхме все още на същото място и ни посети един холандски офицер, който дойде с прау (вид малайска платноходка с гребци — б.пр.) и ми подаде за попълване един напечатан формуляр. Деветте въпроса, на които трябваше да отговаря, гласяха, както следва: 1. На коя нация принадлежи корабът и какво е неговото име? 2. От Европа ли идва, или отнякъде другаде? 3. Как се нарича последното място, което е напуснал? 4. Накъде се отправя? 5. Колко кораба на Холандското дружество имаше в последното пристанище, посетено от него, и как се наричат те? 6. На път за това или за някое друго място бил ли е придружен от някои от тези кораби и от кои? 7. Забелязал ли е по време на своето пътуване нещо особено или случило ли му се е нещо? 8. Видял ли е в морето или в Зундския пролив кораби, разговарял ли е с тях и как се казват тези кораби? 9. Направило ли е на кораба впечатление нещо, достойно за отбелязване, било на последното място, което е напуснал, било по време на пътуването?

Аз отговорих само на първия и четвъртия. Преди няколко години още не бе въведен този разпит на корабите, преминаващи през пролива.

На 9 октомври хвърлихме котва на рейда пред Батавия. Там намерихме един английски кораб на Остиндийската компания, два други английски, тринадесет много големи холандски кораба и много по-малки кораби. Веднага при нас дойде една лодка с холандски флаг и отново постави въпроси, от които аз отговорих само на тези, които ми се струваше, че не мога да отмина. Тук нашият кораб трябваше да бъде поправен. Мисълта за тази работа и за свързания с нея престой ме тревожеше, тъй като офицерът и моряците от правителствената лодка, които бяха бледи като призраци, можеха да служат като доказателство за нездравия климат на това място.

В Батавия живееше един-единствен английски търговец и от него научихме, че имало някаква странноприемница, където трябвало да бъдат настанени всички чужди туристи и гости. Но ние като кралски офицери можехме с разрешение на щатхалтера да живеем, където пожелаем. Обаче нашите офицери и учени предпочетоха тази странноприемница, тъй като никой от тях не говореше малайски. Те плащаха дневно за храната и за жилището девет шилинга и получаваха за това също чай, кафе, пунш, лули и тютюн толкова, колкото поръчаха за себе си и за приятелите си. Тази такса бе двойно по-висока от обичайната цена и освен това срещу нея те получаваха лоши яденета дотогава, докато не възнегодуваха. През първите дни, които човек прекарва в някоя странноприемница в Батавия, стопанинът се опитва да поднася едно и също месо, сготвено по десет различни начина и по четири пъти претопля птиците. Ако си мълчиш, завинаги си остава така.