Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (11) (Корабни дневници)

Двама войници дезертират преди отпътуването

Започнахме да се готвим за заминаване, взехме вода и разрушихме нашето малко укрепление, дървените части на което щяха да ни служат за отопление. Господин Бенкс посади семки от пъпеши, портокали и лимони и пося семе от различни дървета и растения, с които се бе снабдил в Рио де Жанейро. Няколко семки от пъпеш, които беше заровил в земята веднага след като пристигнахме, вече се бяха превърнали в растение и, изглежда, добре се развиваха.

Аз мислех, че ще мога да напусна острова, без да се стигне до нови инциденти, обаче се лъжех. През нощта на 8 срещу 9 юни дезертираха двама от нашите морски войници. Туземци ми съобщиха, че двамата били завързали любовни отношения с млади момичета и били тръгнали с тях към планината, за да не можем да ги намерим. Те предложиха да ни дадат водачи до скривалището на бегълците, но аз реших, че не мога да им се доверя, и затова задържах няколко от техните вождове. Тази предпазна мярка беше много необходима, защото войниците, които изпратих с туземните водачи, ненадейно бяха нападнати, обезоръжени и взети в плен и без моите заложници аз нямаше да мога да получа обратно нито тях, нито бегълците.

Между островитяните, които постоянно общуваха с нас, беше и Тупиа, който по-рано е бил пръв министър на Оберера, а сега още заемаше поста пръв тахова или свещеник на острова. Той често бе казвал, че желае да ни придружи и на 12-ти, когато ни посети с един млад човек, негов слуга, повтори молбата си още един път. Различни причини ме накараха да му разреша да тръгне. Той беше добре запознат с религиозните обичаи, нравите и привичките на своите сънародници, с тяхното мореплаване и най-вече с разположението на околните острови.

В деня, определен за заминаване (13-ти юли), на разсъмване корабът се изпълни с нашите приятели от острова, а морето наоколо бе покрито с канута. Към обед вдигнахме котва и когато платната се надуха, дойде време да се сбогуваме. Нашите приятели проляха сълзи и проявиха скромна, безмълвна тъга, в която имаше нещо трогателно. За разлика от това таитяните в канутата, изглежда, се съревноваваха кой ще нададе най-силен вопъл. Тупиа трябваше много да се бори със себе си, за да не бъде победен от мъката на раздялата. Когато неговите спътници се отдалечиха, той се качи на големия марс и маха към канутата, докато ги виждаше.

Така ние напуснахме Таити след тримесечен престой. През това време живяхме с туземците най-вече в мир и приятелство. Случайните ни спорове само в един-единствен случай бяха от сериозен характер и нашите търговски връзки бяха редовни като на някой европейски пазар. Към края на нашия престой стоките наистина поскъпнаха, първо, защото нуждите ни на кораба и на укреплението бяха много големи и, второ, защото дойде годишно време, когато кокосовите орехи и хлебните плодове започнаха да липсват; в началото можехме да получим едно прасе-сукалче за един пирон, към края трябваше да даваме поне брадва. Малки и големи брадви, малки и големи пирони, ножове и мъниста са за Таити най-добрият разменен артикул.