Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (160) (Корабни дневници)

Фалшива тревога

Изминала бе около една седмица, когато на четвърти април 1778 г. бяхме сериозно разтревожени. Групата, на която бе възложено да сече дърва и да пълни каците, видяла индианците, разположени близо до нея, бързо да грабват оръжията си. Тези от тях, които не притежавали по-опасни предмети, си приготовлявали тояги и събирали камъни. Щом ми известиха за тези приготовления, аз от своя страна реших също да се подготвя. Тъй като исках само да се защищавам, аз издадох заповед моите хора да напуснат местността, където туземците се бяха събрали, и да се оттеглят на върха на близката скала. Туземните войници бяха отдалечени от „Резолюшън“ на около един хвърлей.

Но нашите опасения бяха напълно неоснователни — туземното население съвсем не мислеше за нас. Те се готвеха за защита от едно друго племе, което искаше да ги нападне. Забелязахме, че бяха поставили стражи по всички високи места и че често пътуваха насам-натам канута, които носеха вести или разпореждания до основните бойни сили, разположени близо до кораба. Накрая неприятелят, който разполагаше с над двеста големи канута, се появи на южния нос на залива, където застана в боен ред, и бяха започнати преговори. След известно разискване те се споразумяха, но на чужденците не бе разрешено да се приближат до корабите ни или да се занимават с разменна търговия и да общуват с нас. Причината за спора бяхме ние; другото племе искаше да получи част от изгодите от търговията с нас, а нашите по-стари приятели не можеха да търпят това.

На други племена, с които индианците от залива вероятно бяха в приятелски отношения, те позволяваха да поддържат връзки с нас, но само в ограничен размер. Скоро установихме, че по-знатните от тях препродаваха на по-далече живеещите племена нещата, придобити на корабите. Те често изчезваха за четири-пет дни и се завръщаха с нови товари кожи и занаятчийски изделия, които пласираха изгодно, тъй като нашите моряци усърдно купуваха именно тези занаятчийски изделия. Имахме повече полза от индианците, които оставаха непрекъснато с нас. Те се занимаваха с риболов и винаги ни доставяха толкова риба, отколкото се нуждаехме.

Стремежът към печалба на нашите партньори се проявяваше по различни начини. Те притежаваха значителни количества от едно много хубаво растително масло, което съхраняваха в мехури. Те на няколко пъти ни измамиха, като слагаха вода в маслото, а един път отидоха с безсрамието си дотам, че ни продадоха един мехур с вода, под която нямаше и една-единствена капка масло. От друга страна не искам да премълча, че нашите хора бяха също така алчни за печалби и срещу нещата на туземците те даваха всяко що-годе излишно парче метал, железните обшивки на сандъците си, копчетата на дрехите си, медните си котелки, калаените си чайници и чаши, свещниците си и много други неща.

Имах нужда от малко сено за няколкото кози и овце, които още бяха на борда. Наблизо имаше прекрасна поляна и аз изпратих там хора, защото смятах, че никой няма да има нищо против, ако накося малко трева. Много се бях излъгал. Едва моите хора замахнали няколко пъти с косите, когато няколко индианци се представили като собственици и дали да се разбере, че сеното трябва да бъде заплатено. Отправих се на самото място и намерих не по-малко от дванадесет индианци, които изявяваха претенции за собственост върху част от сеното. Удовлетворих ги и вече мислех, че можем да отнесем закупената от нас собственост. Пак се бях излъгал. Щедростта, с която бях платил на първите притежатели на поляната, привлече и други, които също предявиха искания. Изглежда, всяко стръкче трева имаше различни собственици и се обадиха толкова много, че моите джобове се изпразниха. Когато забелязаха, че вече наистина нямам какво да им предложа, те престанаха да настояват и ме оставиха да пренеса сеното на кораба.