Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (33) (Корабни дневници)

Двама срещу четиридесет

След обяда заповядах да спуснат лодките и с Тупиа се отправих към сушата. Исках да сляза на това място, където бях забелязал туземците. Тъй като при нашето влизане в залива те бяха ни обърнали малко внимание, аз се надявах, че и като слизаме на сушата едва ли ще ни забележат. Аз се лъжех, защото едва се бяхме приближили до скалите, когато напред излязоха двама мъже, за да ни спрат, докато останалите избягаха. Всеки от тях беше въоръжен с едно копие, дълго около десет фута, и с една къса тояга. Те ни заговориха много високо и на един суров неприятен език, от който Тупиа не разбираше нито дума. При това размахваха оръжия и изглеждаха решени да защищават брега докрай, въпреки че трябваше да се бият двама срещу четиридесет.

Такава смелост заслужаваше възхищение и аз и не мислех да започвам бой при такова неравно разпределение на силите. Затова заповядах на моряците да престанат да гребат и около четвърт час се обяснявах с туземците посредством знаци, при което, за да спечеля благоволението им, им подхвърлих пирони и други дреболии, от които те, изглежда, останаха доволни. Дадох им да разберат, че имаме нужда от вода и че не замисляме нищо лошо. Те отговориха с жестове, които сметнах за покана да сляза на сушата. Обаче, когато лодката се приближи, те отново понечиха да нападнат. Единият изглеждаше младеж на деветнадесет години, а другият мъж на средна възраст. Тъй като не ми оставаше нищо друго, заповядах да се даде един изстрел, за да ги сплашим. По-младият се уплаши така, че изпусна копието си, но в следващия миг се съвзе и бързо го вдигна. Когато хвърлиха един камък срещу нас, заповядах да стрелят втори път, сега със сачми. Старият бе улучен в крака и бързо изтича в една колиба, отдалечена на около сто крачки. Аз вече се надявах, че битката с това е завършила, и слязох на сушата, когато раненият се върна. Той бе донесъл един щит. Щом дойде достатъчно близо, той хвърли срещу нас едно метателно копие, неговият спътник направи същото. И двете копия не нараниха никого от нас. Тогава ние гръмнахме още един път със сачми, след което те побягнаха. Господин Бенкс ни възпря да ги преследваме, като забеляза, че метателните копия може да са отровни.

Ние влязохме в колибата и намерихме няколко деца, които се бяха скрили зад един щит и дървесни кори. Не им обърнахме повече никакво внимание и когато си тръгнахме, оставихме стъклени перли, панделки и други подаръци, срещу които взехме около петдесет копия. Те имаха по четири много остри куки, направени от риби кости. Тези копия вероятно са служили за лов на риба, защото по тях още имаше следи от морски растения. Канутата, които лежаха на брега, бяха най-мизерните плавателни съдове, които някога бях виждал. Всяко от тях се състоеше от едно-единствено парче кора, завързано на краищата. В средата кората бе разделена чрез вмъкнати между двете стени напречни пръчки.

Вода, от която незабавно се нуждаехме, намерихме едва на следващата сутрин. Когато на обед нашите хора, заети с носене на вода, се хранеха на кораба, туземците се приближиха до реката и много внимателно изследваха буретата. Щом моряците се върнаха, те искаха да ги нападнат, но се отдръпнаха, като видяха, че не се страхуват от тях. На 1-ви май още един път отидохме в колибата, посетена от нас по-рано, но подаръците ни лежаха там недокоснати.

Същия ден предприех излет заедно с господата Бенкс и Солъндър и още седем други спътници. Почвата бе ту блатиста, ту лека и песъчлива, горите и откритите поляни се сменяха едни с други. Дърветата, под които не расте никакъв храсталак, са високи и стройни и са разположени на голямо разстояние едно от друго. Отдалече видяхме едно животно, на големина почти колкото заек. Намерихме изпражнения от едно друго животно, което се храни с трева и не може да бъде по-малко от елен. (Вероятно кенгуру).