Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (93) (Корабни дневници)

Нощни огньове на Маркизките острови

На следния ден в изпълнения с изпарения въздух различихме трите острова, които от испанеца са били наречени Доминика, Сан Педро и Санта Кристина. Първият остров бе най-близо до нас. Цялата източна страна се състои от висока и стръмна скалиста стена, на северната страна има няколко гористи долини. Сан Педро не е толкова висок и не изглежда плодороден. Санта Кристина ни обещаваше най-много. Следобед влязохме в пролива между Доменика и Санта Кристина и скоро намерихме едно прекрасно пристанище, в което хвърлихме котва.

Туземците, които бяхме забелязали на брега, загребаха с лодките си към нас. Те не смееха да се приближат до кораба, преди да бях закрепил в такелажа няколко корена от чер пипер, които те ми подхвърлиха. Тогава те срещу нашите пирони ни продадоха няколко големи риби и напълно зрели хлебни плодове. Бяха добре сложени хора със светлокафяв цвят; но поради многото татуировки изглеждаха почти черни. Освен една престилка нямаха никакво друго облекло и седяха в тесни лодки, които придвижваха с кормилни лопати. Техният език бе по-близък до таитянския от който и да било друг диалект на островите на Южните морета. Щом се стъмваше, лодките, както и в Южно море, се скриваха, тъй като всички тези народности много обичат нощната почивка.

Многото огньове, които през нощта се виждаха между дърветата, даваха основание да се смята, че населението е многочислено. На следната утрин островът лежеше край нас чист от мъгла. На южната страна се издигаше нагоре стръмен планински конус, цялата северна страна бе заета от черна планина, една част от която бе подмита и висеше над морето, а нагоре до върха бе покрита с казуаринов храсталак. В дълбочина се издигаше висока планина, плоският връх на която напомняше Столовата планина на нос Добра Надежда. Няколко гористи долини се разстилаха от брега към тази стръмна планина. На върха ѝ имаше редове от колове, които бяха свързани помежду си така, както бяхме видели и при новозеландските хипахи.

На другата утрин веднага след изгрев-слънце дойдоха туземци с банани и хлебни плодове, които известно време разменяха честно. Когато станахме по-интимни, те започнаха да ни лъжат, като вземаха нашите пирони, без да ни подадат своите стоки. Няколко халосни изстрела сложиха край на тази нечестност. Обаче ужасът, който изстрелите предизвикаха, скоро изчезна и тъкмо исках да се кача в една лодка, някакъв туземец издърпа желязна пръчка от стълбичката на бордовата стена и заплува с нея към брега. Той не обърна ни най-малко внимание на изстрелите, които бяха дадени над него. Това безсрамие така възмути един офицер, който току-що излизаше на палубата, че той взе една пушка и застреля бедния човек. Хората мигновено опразниха залива и брега.

Трябваше да се готвим за бой, тъй като в гората започна да бие барабан и скоро се показаха много воини, въоръжени с копия и боздугани. Когато ги видях, аз с няколко отбрани моряци и морски пехотинци се качих в лодките и се отправих на брега. Тъй като те не предприемаха никакви неприятелски действия, аз тръгнах срещу тях, убеждавайки ги в приятелските си намерения, и ги склоних да седнат на земята. Тогава се опитах да им обясня, че не бихме убили техния другар, ако не бяхме окрадени от него, и че желаем да живеем в мир с тях. Ние не сме дошли тук с никакво друго намерение, освен да се снабдим с вода, дърва и прясна храна, като срещу това им предложим пирони, брадви и други полезни стоки. След това те очевидно се успокоиха и даже ни дадоха право, тъй като веднага ни заведоха при един поток, където намерихме прекрасна вода и отново ни продадоха няколко плода.

Татуировките на тукашните туземци са съвсем правилни и всички фигури по бузите, ръцете и краката си схождат едни с други. Изглежда, тези татуировки до известна степен заместваха дрехите. Най-големи грижи полагат те за украшението си на главата. Този накит с две снопчета черни пера от петел, които стърчат зад превръзката на челото, им придава хубав и благороден изглед.

Ниска планина, на която расте трева, висока половин човешки бой, дели залива от един друг, който е разположен по-далеч на юг. На оттатъшния склон на тази планина се излива водопад в хубав басейн, от който водата изтича в морето. Следователно островът притежава значително водно богатство, а при такъв един климат цялото плодородие зависи от него. Това за нас бе изгодно, защото получихме много плодове и зеленчуци, а също кокошки и свине. Между жителите на островите, които търгуваха с нас, бяха и тези на Санта Кристина. Цените станаха по-неизгодни, защото вече нямаше желаещи за нашите малки пирони; не бе кой знае какво и търсенето на големите, а никой не искаше да вземе нашите мъниста. Но панделките и плата оставаха все така желани, а червените накити с пера от Тонгатабу можехме да сменим с най-големите свине. Не ни се удаде да изкачим стръмната планина в дъното на залива, затова не можахме да изследваме палисадата на върха ѝ. Жителите, изглежда, наблюдаваха без удоволствие опита ни да се изкачим на тая планина, но без страх ни пуснаха в жилищата си. Те лежат на издигната каменна подложка, която без съмнение е предназначена да задържа влагата.