Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (95) (Корабни дневници)

В най-опасната област на Южно море

При по-нататъшното ни пътуване в югозападиа посока трябваше да навигирам с най-голяма предпазливост и през нощта винаги да дрейфувам, защото сега бях близо до архипелага на Ниските острови (групата Помоту), който с право се смята за една от най-опасните области в Южното море. Шоутен го нарича Лошото море, Рогевайн — Лабиринтът. Последният загубил при тези острови един от своите кораби. Таитяните знаеха за тази злополука и това е едно ново доказателство за връзките, които съществуват между островите на Южно море.

На 17 април стигнахме до първия от тези острови и познахме, че това е най-източният от островите Джордж на Байрън. Той е нисък, песъчлив и в действителност не е нищо друго, освен елипсовиден скалист риф, дълъг шест морски мили. На по-високите места имаше гъста гора, над която се издигаха короните на палмите. Където нямаше дървета, брегът бе толкова нисък, че морските вълни стигаха чак до лагуните, които и тук не липсваха. Спокойната вода на това море, която на равните места бе млечнобяла, беше в най-красив контраст с пенещия се прибой с цвят на берил^[1]. Ние плувахме близо до западния бряг и виждахме същите аленочервени скали, които бяха направили впечатление и на Байрън.

По време на нашето пътуване на брега идваха въоръжени туземци, а жените бягаха към по-отдалечените места с вързопи на гърбовете. От нас се страхуваха, вероятно защото тук екипажът на Байрън бе убил няколко души. На югозападния край на острова вътрешното езеро бе във връзка с морето и аз наредих да се изследва този пролив. Дъното се състои от остри корали, които биха прерязали всяко котвено въже. Жителите се бяха събрали въоръжени на северната страна на канала, но се проявиха като миролюбиви и ни донесоха кокосови орехи. Господата Форстер и д-р Спарман се смесиха с тълпата и бяха приети така добре, че се осмелиха да отидат по-надалеч. Обаче при един нос, който се вдавал навътре в езерото, те видели голяма група туземци да прегазват водата и да мъкнат копия, и при тази гледка сметнали, че отстъплението е за препоръчване. Идваха все повече такива въоръжени хора, които носеха или дълги боздугани, или копия, върховете на които бяха направени от опашните шипове на бодлив скат, или пък прътове. Те, изглежда, искаха да ни попречат да отпътуваме с лодките и когато се отделихме от брега, почнаха да хвърлят големи камъни. Тази геройска постъпка ги направи много горди. Това видяхме по оживените жестове, които съпровождаха високите им разговори.

Жителите на островите Джордж правят впечатление на по-диви, отколкото племената, живеещи на по-високите острови, на които те иначе приличаха във всички отношения. Мъжете не носят нищо друго, освен една престилка, жените се закриват от хълбоците до колената. Татуировките им представляват риби, защото от риба се състои и храната им. Банани нямаше и въпреки това туземците веднага познаха този плод, когато Хедиди им го подари. Следователно вероятно понякога посещават по-високите острови, където те виреят.

Кокосовата палма е голямото богатство на този остров. Преди орехът да узрее, той съдържа мляко, добро на вкус и сладко. То утолява жаждата по-добре от всяко друго питие. Когато узрее, в него се образува ядка, която в началото прилича на тлъст каймак и постепенно става твърда и мазна като бадем. Това масло се изстисква и се използува за натриване на кожата и косите. Ядката е питателна храна. Твърдата черупка се използува за чаши за пиене и за други съдове, влакнестата кора дава добри еластични въжета и от нея по различни начини се изработват накити. С най-горните и дълги листа се покриват колибите, от тях се плетат и кошници. От вътрешността се прави плат, който при този мек климат добре запазва тялото, а стеблото на старото дърво, от което вече не могат да се очакват плодове, служи и за подпора на някоя колиба или за мачта на лодка.