Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (76) (Корабни дневници)

Кралят ни приема

Още на другия ден след посещението на Туахуа моряци, които бяха слизали на брега, ми съобщиха, че младият Ахеатуа е пристигнал и иска да ме приеме. Потеглих към брега и капитан Фюрно, няколко офицери, д-р Спарман и двамата господа Форстер ме придружиха. Ние тръгнахме нагоре по потока и след около половин час видяхме струпване на много хора, всички разголили плещите си. Тези почести са запазени изключително само за краля и Ахеатуа също трябваше да присъствува. Той седеше на едно голямо кресло, където аз трябваше да се настаня до него. Моите спътници се отпуснаха на камъни, таитяните стояха наоколо и така напираха, че един слуга на краля често трябваше да ги разгонва с пръчка.

Ахеатуа, крал на Таити-Или (Малко Таити), бе млад, добре сложен мъж на седемнадесет или на осемнадесет години. В меките му черти се четяха страх и недоверие. Цветът на кожата му бе по-светъл, отколкото на неговите поданици, и имаше дълги, гладки, светлокестеняви коси. Облеклото му се състоеше от широк шарф от фино бяло платно, което падаше от хълбоците до пода. Воините и благородниците му, които седяха около него, бяха извънредно едри. В началото поведението на краля бе така въздържано и вдървено, че нашите дворцови хора не биха могли да се държат по-добре.

След първия поздрав му подадох едно парче червено сукно, ленено платно, една широка брадва, нож, пирони, огледала и мъниста. Много по-голяма радост, отколкото тези подаръци, му достави едно снопче кървавочервени пера, закрепени на игла, които му подаде господин Форстер. При вида на това украшение цялото събрание изпадна в бурно възхищение. И при някои други случаи то се изразяваше така силно, че човек едва можеше да чуе собствената си дума. Тогава биваше въдворяван ред от един слуга на краля с вика: „Тишина!“ и с пръчка.

Когато се сбогувахме, кралят ни придружи до брега. Той заповяда да носят след него кресло и сега бе съвсем друг човек, толкова оживен и доверчив, колкото предпазлив бе преди това. Той потвърди новината за чуждия кораб и прибави, че капитанът бил заповядал да обесят четирима от неговите моряци, един пети бил избягал. (Касаело се за един испански кораб от Перу.) Нашите хора видели между туземците на плажа един почти бял мъж, а когато му заговорили, той си отишъл. Вероятно е бил избягалият моряк. Кралят не желаеше да ни каже къде е скрит и накрая прекрати по-нататъшните ни въпроси с думите: „Той е мъртъв!“

Ахеатуа много настояваше да прекараме тук няколко месеца. Аз му дадох да разбере, че нашето оставане зависи от това, дали ще ни достави свине и той ни обеща толкова, колкото желаем. Аз не повярвах на това обещание и не промених намерението си да отплавам. Накрая той ни даде още едно доказателство за своята интелигентност. Часовникът ми му хареса, а за неговото тиктакане каза: „Той говори.“ Аз се помъчих да му изясня как един часовник служи за това да се изчислява времето. Той напълно ме разбра: „Да, той е твоето малко слънце.“

Наистина ни бяха предадени две свине като подарък. Тлъстината на тези свине има вкус на мозък, а месото — на телешко. Вероятно причината за това е, че ги хранят само с плодове. Впрочем те са предназначени само за знатните, които при своите тържества ядат преди всичко свинско месо.

Когато населението видя, че се стягаме за отпътуване, то донесе големи количества плодове и стоки. Всеки искаше да използува последната възможност да си набави европейски предмети. Цените паднаха толкова много, че можеха да се получат една дузина най-хубави кокосови орехи за едно-единствено мънисто. Сега ни продадоха даже девет свине. При това в тези последни мигове островитяните показаха една честност, която по-рано не бяхме забелязали. Те вероятно се страхуваха, че първата измама може да постави край на търговията.

Плавахме с вдигнати платна в северна посока толкова близо до брега, че нито една подробност от пейзажа не ни убягна. Годишното време отговаряше на нашия февруари; поради това липсваха хлебни плодове. Това, което ни донасяха, идваше най-често от планините. Макар че между тропиците няма никакви зимни студове, тук това време е периодът, когато цялото растително царство събира сокове за новото плодородие. Някои дървета бяха загубили всичките си листа, много растения изглеждаха изсъхнали до корените, а останалите бяха като увехнали. В равнината страната се бе оцветила кафеникаво; в горите по планините още господствуваше яркозеленият цвят, защото там изпаренията се събират в облаци и поддържат земята влажна.

До северната част на острова се приближихме с югозападен вятър. Още отдалеч разпознахме силно издадения напред нос. В третия следобеден час на 25 август 1773 г. обиколихме носа и прохладен вятър ни подкара към сушата, която лежеше пред нас в пълния си блясък. Брегът гъмжеше от хора, които обаче избягаха, щом хвърлихме котва в залива Матаваи.

Но този страх не трая дълго. Още преди слънцето да залезе върху палубите на двата кораба се тълпяха туземци и туземки. Мнозина ни познаха и проявиха радостта си, други без стеснение просеха.