Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (9) (Корабни дневници)

Посещение на един морай

Най-интересното нещо, което видяхме при нашата обиколка, бе мораят или гробницата на Оберера и на нейния съпруг Оамо. Тромава постройка, която се издигаше стъпалообразно във формата на пирамида. Ние преброихме единадесет стъпала, всяко от които бе високо четири фута, така че цялото се издигаше четиридесет и четири фута. Всяко стъпало бе покрито с пласт бели, грижливо излъскани корали. Останалото — тъй като във вътрешността нямаше кухо помещение — се състоеше от кръгли камъчета, които, ако се съди по правилната им форма, бяха обработени. Четириъгълни дялани камъни, дълги почти пет фута и две трети от фута широки, образуваха основата. Сградата бе толкова здрава и добре конструирана, че и най-прилежният европейски майстор не би следвало да се срамува от нея. Трябва да е струвало безкраен труд да се дялкат скални парчета и корали с каменни брадви. Излъскването за тях е било много по-лесно, защото от брега може да се достави много твърд коралов пясък. Около пирамидата се простираше голям двор, обграден със стена и павиран с големи каменни плочи, в който имаше платформи, високи седем фута, които бяха поставени на дървени колони. Тези евата, както е таитянското им название, изглежда, са олтари, на които се пренасят жертви на боговете. По-късно видяхме върху тях да лежат цели свини и един път преброихме повече от петдесет черепа на тези животни.

При един друг морай видяхме малка, грубо изработена фигура от камък, единственото доказателство за ваятелско изкуство, с което се срещнахме на острова. Туземците, изглежда, много ценяха тази фигура, защото бяха прострели върху нея една рогозка, за да я пазят от лошото време.

Никой, който се е простил с този свят, никога не се предава на земята. По-низшата класа поставя мъртъвците си върху скели, които се опират на колове. До всекиго се поставят ястия, които обаче, изглежда, не са храна за пътуването до другия свят, а жертва за боговете. След като се върнахме от нашата обиколка, господин Бенкс реши да тръгне нагоре по реката, която се вливаше в залива, където беше нашето пристанище. По протежение на миля и половина той навсякъде виждал колиби, след това постройките свършили. Когато пътят е лош, не е лесно да се определят разстояния, но господин Бенкс мисли, че е изминал още миля и половина, преди да стигне планините.