Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (136) (Корабни дневници)

Посещава ни действителният владетел

Мнимият крал на този архипелаг още не се бе завърнал, когато ни посети истинският владетел. Той се наричаше Пулахо, бе дребен и толкова тлъст, че приличаше на дебела бъчва. Напоследък бях започнал да се съмнявам какво е същинското положение на Финау. Сега научих, че той е само един много уважаван главатар, когото изпращали от Тонгатабу на съседните острови, когато имало опасност да избухне война или трябвало да се изглади някакъв спор. Пулахо бе приет от мен особено добре, тъй като донесе две тлъсти свине. Той изглеждаше на около четиридесет години и се прояви като разбран, сериозен и уравновесен човек. Много внимателно разгледа кораба и всички нови за него предмети и постави подходящи въпроси. След като бе разгледал палубата и искаше да отиде в каютата, неговите спътници се противопоставиха. Докато е на средната палуба, казаха му те, ще ходят над главата му, а това противоречи на добрите нрави. Той не обърна внимание на тези опасения и продължи своя оглед.

На сушата, където го придружих, той заповяда на островитяните да му покажат това, което бяха купили. Той разгледа всичко, разпита какво е дадено в замяна и върна вещите обратно на собствениците им. Запази за себе си само една чаша за вода. Когато заминавахме, няколко канута ни придружиха. В едната седеше кралят. Неговият брат Футафайхе (Пулахо също биваше наричан от време на време така), един главатар, Тухауайтоа, току-що дошъл от Тонгатабу, и няколко души от свитата останаха на „Резолюшън“. Моята каюта бе пълна с хора и въпреки това не бих имал нищо против още повече посетители, защото по този начин щях да си набавя много пресни продукти. Но по пътя всички те с удоволствие щяха да ни напуснат, тъй като „Резолюшън“ щеше да заседне на един пясъчен праг, без впрочем да пострада.

На 4 юни бяхме отново край Анамока, недалеч от нашия стар рейд. Населението усърдно събираше диоскореевата реколта, но на пазара пак имаше толкова много неща, както и при първия ни престой. Не получихме повече хлебни плодове, но много повече бяха диоскореята и бананите, от което заключихме, че различните реколти следват бързо една след друга. Междувременно се бяха увеличили насажденията, защото на места, които по-рано бяха необработени, видяхме обширни бананови градини.

Финау се върна на другия ден. Той не донесе нито свине, нито зарзават и се извини с твърдението, че канутата, с които пренасяли, били потънали при буря. Ние достатъчно добре го познавахме, за да повярваме на историята му. В началото той бе малко смутен в присъствието на Пулахо, към когото проявяваше полагащата се на краля почит, но скоро възвърна самоувереността си. Омай бе станал близък приятел с Финау и трудно можахме да го убедим, че не той е кралят. Но когато Пулахо яде с нас, докато Финау почтително стоеше прав, спорният въпрос бе (…) Съкратих престоя си на Анамока, защото исках да остана по-дълго в Тонгатабу. В Тонгатабу ни приеха извънредно приятелски. Още на другия ден ни дадоха обед, при който обаче не можахме да опитаме нищо друго, освен яденетата, защото питието бе онази отвратителна напитка от пиперено дърво, значителна част от която е човешката слюнка.

Веднъж чухме за някакъв човек, Мариваги, който бил още по-високопоставен от Пулахо. Когато го посетихме, намерихме един старец, когото народът много уважаваше. Той бе тъстът на Пулахо. Местожителството на всички или поне на повечето от главатарите на острова бе в едно хубаво село на брега на малък морски залив. Всяко жилище бе сред нива и бе оградено от колибите и от работилниците на слугите. Цялото имение бе заградено с добре поддържан жив плет, който като правило имаше един-единствен вход, порта, която отвътре се затваряше с резе. Когато някой искаше да влезе, трябваше да чака, докато се отвори.

Пулахо постепенно свикна с гозбите ни и почти всеки ден ядеше с нас. Особено му хареса нашето вино и той бодро, като стар гуляйджия изпразваше чашите си. Даже когато Пулахо не бе при нас, главатарите понякога не приемаха никакви ястия и напитки. Те се извиняваха с това, че били табу. Тази дума има различни значения, в повечето случаи под нея се разбира нещо, което е свещено. Обикновено за тях бе табу водата. Те ядяха без колебание свинско печено, защото при приготвянето му не се употребяваше вода. Виното те пиеха, след като се убедяха, че в него няма вода.