Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (80) (Корабни дневници)

Нападение над доктор Спарман

Предлагаха ни такива количества животни, че можехме да вземем на борда над двеста свине, петдесет кучета и също толкова кокошки. „Адвенчър“ се запаси също така богато. Но плодове и пресни зеленчуци получихме в недостатъчно количество, затова трябваше да се задоволим с корени от диоскорея.

Д-р Спарман отиде сам до северния край на острова и там край една голяма лагуна със солена вода намери различни растения, които са родом от Източна Индия и рядко се срещат по островите на Южно море. Като водач го бе придружил един туземец, който също бдял нищо да не му изчезне. След това доктор Спарман стана толкова дързък, че се осмели да отиде още веднъж към вътрешността без водач и въоръжен само със своя ловджийски нож.

През време на неговото отсъствие на нашия пазар избухна спор. Един туземец, който, ако се съди по неговите украшения, принадлежеше към знатното съсловие, излезе пред тълпата и забрани на народа да търгува с нас. Едновременно с това той се опита да отнеме от нашия корабен писар една кесия с пирони. Щом чух за тази случка, аз избързах на пазара, издърпах от смутителя на реда двата му кривака от казуариново дърво и ги хвърлих в морето. Населението ми даде право, но едва качил се на лодката си, видях как те всички внезапно се разбягаха. Загадката се изясни: д-р Спарман се върна гол и с ясни следи от грубо отнасяне. Той ни разправи, че двама туземци се присъединили към него и го завели още по-навътре в острова. Преди да разбере какво става, те му издърпали ловджийския нож и с един удар го свалили на земята. Съблекли му дрехите, но той се освободил и побягнал. За съжаление се закачил на един храст, бил застигнат и бит, докато почти паднал в безсъзнание. В това състояние двамата злосторници напълно го съблекли и вече били на път да му отсекат ръцете, за да му вземат по-лесно ризата, която копчетата на ръкавелите придържали. Но той навреме дошъл на себе си и прегризал ръкавелите със зъби, след което те дръпнали ризата и избягали.

Ори, на когото изложихме нашето оплакване, бе готов веднага да залови престъпника и да го накаже. Той сам ни придружи с нашата лодка до залива, близо до който бе извършено деянието, и заповяда да претърсят цялата околност. Въпреки това виновниците не бяха открити, вероятно защото издирванията не са били достатъчно добросъвестни. Когато на следния ден отплавахме, Ори ни настигна с една лодка, за да ни съобщи, че виновниците са открити и трябва да получат наказанието си. В началото ние не го разбрахме и помислихме, че той иска обратно един от своите поданици, който се бе присъединил към нас. Когато сетне схванахме какво желае, беше твърде късно да обърнем кораба. Затова не можах да разбера как на Хуахайне се раздава правосъдие в подобни случаи. Този туземец, който бе дошъл на нашия кораб, се наричаше Омаи и произхождаше от най-низшето съсловие. Той стоеше винаги при моряците и не проявяваше някакво честолюбие, докато направи впечатление и бе приет в отбраното общество на нос Добра Надежда, където капитан Фюрно го накара да се покаже в своята носия. Тогава той започна да се хвали, че бил „приятел на краля“. Тъмният цвят на кожата му, който е характерен само за долните слоеве, далеч не подхождаше на присвоения от него ранг, значително по-добро бе положението с елегантната му фигура и изящната му ръка. Бе чувствителен и състрадателен и схващаше всичко бързо и точно.