Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (126) (Корабни дневници)

Главатарят, който убил нашите хора

Появиха се съвсем малък брой туземци, а и те страхливо стояха надалеч. Като видяха Омай, те се уплашиха, че той, който бе присъствувал на нападението над хората на „Адвенчър“, ще ни призове да отмъстим.

Направих всичко, за да ги убедя, че не ще им сторя нищо лошо и че не мисля да отмъщавам. Не знам дали повярваха на моите уверения, но скоро след това се отказаха от сдържаността си.

Въпреки миролюбивото им поведение аз взех предпазни мерки, за каквито по-рано не бих помислил. На хората, които работеха на сушата, раздадох оръжия и заповядах винаги да ги придружават десет морски пехотинци. Командуването се възлагаше на двама или трима подофицери. Ако към някой по-отдалечен залив отиваше лодка, тя бе въоръжена и под командуването на офицер, който се ползуваше с доверието ми и познаваше от опит туземците.

Когато новозеландците се убедиха, че нямам намерение да си отмъщавам, цели семейства дойдоха и седнаха близо до нас. С изключение на бреговата част, където бяха нашите палатки, целият бряг бе зает от тях. Аз се учудвах на бързината, с която те издигаха своите колиби, и видях как изведнъж се появиха двадесет такива колиби на едно място, което само час преди това бе покрито с храсталак и растения. Те обикновено носеха част от строителния материал, всичко останало намираха в околността. Наблюдавах как цяла една община слезе на суша и издигна село. В мига, когато лодките се допряха до брега, от тях изскочиха мъжете, изтръгнаха растенията и храстите, бързо издигнаха мертеците, които бяха донесли, върнаха се в лодките и донесоха оръжията си, които опряха на дървета така, че да им бъдат под ръка. Никой от тях не пренебрегна тази предпазна мярка. Докато мъжете строяха колибите, жените не стояха без работа. Някои охраняваха канутата и припасите, други събираха дървета и накладоха огън. Всяко племе или всяко семейство издигна отделно жилище, което нерядко даже бе отделено от другите колиби с ограда от колове.

Понякога ни посещаваха някои семейства, които не живееха близо до нас. Между тези случайни посетители ни бе показан един главатар, който се казваше Кахура. Той командувал поделението, което избило нещастният Роуи и екипажа на „Адвенчър“. Според изказванията на сънародниците му от него повече се страхували, отколкото го обичали. Те го наричаха лош човек и често искаха от мен да го убия. Ако следвах подобни съвети, то аз би трябвало да изтребя цялото население. Жителите на много села ме молеха да убия техните съседи. Това взаимно ожесточение свидетелствува за чести враждебни действия всред населението. И наистина те често водеха война помежду си и само преди няколко години един главатар заедно със седемдесет души бе намерил смъртта си в боя.

Но и най-усърдните противници на Кахура признаха, че той не е имал намерение да се бие, а още по-малко да убива, и че един англичанин нанесъл първия удар. Самият той пристъпи с едно безгрижие, което бе наистина неразбираемо, тъй като знаеше, че сънародниците му ни насъскват срещу него. Той на два пъти посети нашия кораб и така изцяло се предаде в ръцете ни. Първия път Омай го доведе в каютата ми с думите: „Това е Кахура, убий го!“ Като видя, че нямам намерение да сторя това, той продължи: „В Англия обесват всеки, който е убил другиго. Кахура е убил десет души и ти не желаеш да го умъртвиш, въпреки че най-добрите му сънародници искат това и въпреки че е справедливо.“ Аз му наредих да разпита главатаря за нещастното събитие. При първите въпроси Кахура се уплаши, протегна ръцете си с молба и наведе глава. Той приличаше на човек, който е попаднал в засада и в следващата минута очаква смъртта. Когато му обещах да го пощадя, той си възвърна спокойствието. Разказаното от него напълно съвпадаше с това, което ми бяха съобщили останалите туземци. Спорът започнал за това, че някакъв моряк, който уговорил да получи чрез замяна една каменна брадва, отказал да даде обещания предмет. Измаменият новозеландец се докопал до няколко вещи, морякът се нахвърлил върху него и в следващия миг битката станала всеобща.

Нашите градини и тези на капитан Фюрно бяха отчасти изчезнали вероятно защото населението бе използувало земята, за да издига колиби, и бе изтръгвало растенията. Друга част от насажденията се бе запазила и бе родила лук, грах, репички и картофи, но всичко бе потънало в плевели. Картофите, които бяхме донесли от Кап, в тази почва бяха станали по-добри. Положително биха надминали картофите от всички други страни, ако новозеландците поне малко се грижеха за тях. Те много обичат това ядене, но все пак не бяха си дали труда да посадят и един-единствен картоф. Животните, които капитан Фюрно оставил, попаднали в ръцете на новозеландците веднага след заминаването му и били убити. Какво е станало с оставените от мен животни, не можах да узная. Беше ми казано само това, че Тираду, един много обичан главатар, притежава много кокошки и свине. Аз отново оставих европейски животни, свине и кози. Главатарите, на които ги подарих, ми обещаха да не ги убиват, но трябва да призная, че не давам пукната пара за тези уверения.