Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (59) (Корабни дневници)

Завършваме обиколката около света

Нашият престой се проточи от 15 март до 14 април. Болните, които идват с кораби от Европа, по-бързо възстановяват здравето си. Върху болните, идващи от Индия, климатът не се отразява така, нещо, което установихме по нас самите. Само няколко дни след като отпътувахме, ние отново загубихме един офицер, един жизнерадостен, талантлив млад мъж, който за съжаление сам бе съкратил дните си със своя невъздържан начин на живот.

След като на 29 април пресякохме гринуичкия меридиан и следователно вече напълно бяхме обиколили света от изток към запад, ние от 1 до 4 април престояхме на Света Елена. Този остров е разположен всред Великия океан, отдалечен е на повече от хиляда морски мили от Африка и на кръгло две хиляди от Америка. На всяка крачка се виждат следи от угаснала вулканична сила. Всичко е една бъркотия от скали и застрашителни пропасти.

Всички европейци са англичани, които живеят само от търговия на дребно с преминаващите кораби, тъй като нашето Остиндийско дружество, на което принадлежи островът, не им разрешава да се занимават с търговия за своя сметка. Те предоставят на роби да се занимават с грубата работа. Тези нещастници, които тук са набързо събрани от всички краища на света, се намират в ужасно състояние. Бруталното третиране, от което всички се оплакват, изтощава силите им и скоро ги съсипва. Със съжаление трябва да кажа, че примери за подобни варварщини се срещат по-често при моите сънародници, отколкото при холандците, въпреки че тях в Батавия и на нос Добра Надежда ги обвиняват в липса на човечност.

Напуснахме рейда на Света Елена заедно с линейния кораб „Портленд“ и с дванадесет търговски кораба на нашето Остиндийско дружество. До 10 май плавахме заедно, а тогава, тъй като поради лошото състояние на своите въжета и платна моят кораб причиняваше твърде голямо забавяне, аз предадох на „Портленд“ едно писмо до Адмиралтейството заедно с корабния журнал и няколко дневника на починали офицери. Нашето по-нататъшно пътуване ни донесе още един печален случай. Господин Хикс, моят първи лейтенант, умря от туберкулоза и тъй като той още преди нашето заминаване от Англия страдаше от тази болест, може да се каже, че през време на цялото наше пътуване той се е приближавал до смъртта, въпреки че до Батавия се държеше много добре. На 10 юни съгледахме Кейп Лизард, на 12 юли 1771 г. бяхме край Дувър, а около 3 часа хвърлихме котва при Даунз (под Даунз се разбира английската верига кредени хълмове южно от Темза).