Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (48) (Корабни дневници)

Гости на раджата

След около три часа дойде самият агент. Той се казваше Йохан Кристоф Ланге, бе саксонец по рождение и същият мъж, когото бяхме видели да язди в европейско облекло. Той се държеше много приятелски и ни увери, че ще можем да закупим от туземците всичко, от което имаме нужда.

Към два часа, точно когато обедът бе готов, раджата и господин Ланге ни посетиха. В началото раджата изглеждаше смутен и изрази опасение, че ние, белите, няма да искаме да седим до него, единствения цветен. Нашите уверения разсяха съмненията му и ние ядохме твърде весело и сърдечно. Преводачи не липсваха. Доктор Солъндър и господин Споринг знаеха холандски достатъчно, за да беседват с господин Ланге, а някои от нашите моряци, които говореха португалски, можеха да се разбират с раджата. Случайно ядяхме овен и раджата си изпроси едно от тези животни. Макар че имахме още само един, ние му го подарихме. Нашата любезност го окуражи, той поиска едно куче и господин Бенкс му даде хрътката си. Тогава господин Ланге ни даде да разберем, че би желал да има един бинокъл и това желание също бе задоволено. Нашите гости ни разказаха, че на острова има много биволи, овце, свини и птици и че на другата сутрин ще можем да си купим колкото желаем. Ние така се зарадвахме от това, че сипахме на раджата и на саксонеца повече вино, отколкото можеха да понесат. На сбогуване нашите войници извършиха няколко упражнения с оръжията си, които направиха на раджата силно впечатление. Той най-много се възхити от точността на огъня, в резултат на която всички изстрели изглеждаха като един.

Господин Бенкс и Солъндър придружиха гостите ни до града, където имаше няколко по-големи къщи. Тяхната простота едва ли може да бъде надмината. Те почерпиха нашите естествоизпитатели с прясно палмово вино, с приятен, сладък вкус.

На следния ден, 19-ти септември, аз заедно с господин Бенкс и няколко офицера посетих раджата, при което преди всичко исках да се убедя, че са налице обещаните биволи, овце и птици. Той не бе сдържал обещанието си. Тогава се отправихме към една сграда, принадлежаща на компанията. Господин Ланге ни повтори, че можем да купим продукти, но когато пожелахме да определим цените, той ни напусна със забележката, че това е работа на островитяните.

За обед бяхме гости на краля. Той самият не се появи, защото би било противно на местните обичаи като домакин да яде с нас. Яденето ни се състоеше от супа, свинско месо и ориз и бе превъзходно. След като се наядохме, нашите моряци заеха местата си; каквото не можаха да изядат, им бе дадено да вземат със себе си на кораба.

Агентът много хладнокръвно ни съобщи, че е пристигнало едно писмо от холандския щатхалтер от Тимор, който му заповядвал да ни снабди само с най-необходимото. Той още един път повтори, че можем да получим хранителни припаси, вечерта обаче не се виждаше нито едно говедо. Ту ни казваха, че трябва да плащаме в злато, след това, че животните са на паша някъде във вътрешността на страната, а когато накрая искахме да дадем за един малък бивол три гвинеи вместо пет, те изобщо отказаха да търгуват с нас. За щастие на мен ми хрумна да подаря голяма сабя на един стар малаец, който бе министърът на раджата. Този подарък направи чудеса. Малайците явно имаха голямо желание да търгуват с нас и това, което новият ни приятел каза в наша полза, ни отвори пазара. За първия бивол трябваше да платим все още скъпо, след това почнахме да ги получаваме по за една пушка парчето, а за подобни цени имаше в изобилие овце, свине, птици, лимони, яйца, чесън и палмов сироп.