Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (116) (Корабни дневници)

Все нови и нови острови и прибои

След като на 13 септември 1774 г. вдигнахме котва, аз поех курс към северозапад, за да определя очертанията на брега. Поради рифовете и прибоите трябваше да се държа сравнително далече от сушата и въпреки тази предпазливост изпаднах в опасност, когато настъпи безветрие.

Честите безветрия много забавяха нашето пътуване, а то стана още по-неприятно, понеже пътувахме толкова близо до един остров, където вероятно имаше пресни провизии, а ние не можехме да слезем поради силния прибой. Липсата на пресни храни се чувствуваше все по-силно и без нашето кисело зеле всички бихме се разболели от скорбут. Към няколкото запазени досега бута шунка, станали почти негодни за ядене, мятаха мечтателни погледи младите офицери, на които не им се полагаше от това лакомство. При един от лейтенантите толкова се засили желанието за някакво друго ядене, освен мизерното солено месо, че той нареди да му сготвят риба от опасния вид от която ни стана толкова лошо. Другарите му дълго го убеждаваха, докато го накараха да се откажа от намеренията си.

По брега виждахме фигури във формата на колони, понякога единични, а понякога на групи. Помислихме, че са базалтови колони. Въпросът се изясни на най-големия от разположените тук край брега острови. Предполагаемите базалтови колони бяха дълги, съвсем прави дървета, късите и тънки клони на които не можехме да видим отдалече. Този остров, обиколката на който бе около осемнадесет морски мили, аз нарекох Боровия остров.

Австралийски туземци при лов на костенурки

Свещени танци в Куинсленд (Австралия) при празнуване

Стар австралиец

Централна Нова Гвинея

На остров Оаху, Хавайската група

Тези каменни фигури от туф са останки от една стара, високоразвита култура на Великденския остров

Хонолулу на Хавай днес

Млада хавайка танцува за американските туристи

Столовата планина при Капщад

На другия ден намерихме пролука между различните скални рифове и хвърляхме котва при един малък остров, който се състоеше от пясъчна равнина и бе обрасъл с онези колонообразни дървета.

Близо до тоя остров попаднахме в пълно затишие и приливът и теченията ни помъкнаха към бушуващия прибой. В този миг видяхме едно огнено кълбо, което изглеждаше голямо колкото слънцето, но блестеше по-слабо. Скоро след това то се пукна — както се стори на някои от нас, с пращене — и остави след себе си много ярки искри, които скоро изчезнаха.

Моряците радостни предрекоха, че веднага ще задуха освежителен вятър и този път предсказанието им наистина се сбъдна.

След това времето бе по-благоприятно и общо взето, бързо напредвахме. На седми октомври стигнахме областта на източния пасат, а на десети октомври на разсъмване от марса съзряхме земя. Това бе малък остров, много стръмен и покрит целия с гора. Той, изглежда, бе ненаселен, за това свидетелствуваха и многото водни птици, които се бяха струпали на брега. Между големите подводни скали и скални блокове, които се вдаваха много навътре в морето, ние загребахме към един малък залив, който бе напълно залесен. На места брегът се издига отвесно нагоре.

Изкачихме се край малък ручей, който се спуска в една урва. Повит и лиани затрудняваха напредването в гората, по-нататък дърветата бяха по-разредени и пътят стана по-удобен.

Скалите на този остров, който нарекох Норфолк, са от същия подобен на глина камък, който познавахме от Нова Зеландия. Край кипарисите растяха зелени палми. От кипарисите дърводелецът си набави дърва за рейовете и за прътовете, а ние от зелевите палми полезна и вкусна храна. Отсякохме известно количество от тях и взехме средните кълнове, така нареченото сърце. На вкус те по-скоро приличат на бадеми, отколкото на зеле, и наименованието на палмата не е точно. Тъй като боцманите бяха намерили един гьол, в който приливът бе оставил много риба и понеже не само събирахме зеленчуци за супа, но и ловяхме птици, можахме за няколко дни да се наслаждаваме на прясна храна.

На следната утрин минахме край южния нос на острова, пред който имаше няколко изолирани подводни скали.

Заобиколиха ни големи ята буревестници и морски врани. Те отново и отново се стрелваха към морската повърхност и винаги си изваждаха по някоя риба. Следователно тук имаше някаква плитчина, в която се събираше рибата. По обед минахме над нея и отново се озовахме в открито море, където отвесът вече не достигаше до дъно.

Придружени от буревестници и албатроси, ние продължихме да плуваме, докато на 17 октомври се озовахме пред западния бряг на Нова Зеландия. Маунт Егмънт срещу нас бе покрита до половината със сняг и лед. Само от време на време виждахме върха ѝ да се подава от забулващите я облаци.

Отведнъж вятърът се превърна в буря, а въздухът стана суров и студен. Ако се намирахме на източния бряг на страната, тази буря би била много опасна за нас. Когато се приближихме до пролива на кралица Шарлота, планините ни предоставиха известна закрила. Годишното време още не бе достатъчно напреднало, за да изглежда местността по-приветлива. Дърветата имаха съвсем зимен вид; само малко белези предвещаваха приближаващата се пролет.