Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (167) (Корабни дневници)

Вест от руските търговци на кожи

Скоро след като бяхме оставили зад гърба си канала между Кодиак и материка, на 18 юни „Дисковъри“ даде три топовни изстрела, спря и чрез сигнали ме уведоми, че иска да говори с мен. Извънредно много се разтревожих и веднага заповядах да отплува една лодка, която скоро се завърна с капитан Клерк. От него научих, че няколко туземци дълго следвали кораба с три канута и накрая се приближили до него. Един от тях свалил шапката си и направил няколко поклона, също като европеец. Хвърлили му въже, на което той завързал малка тенекиена кутия. Когато видял, че екипажът на „Дисковъри“ вдигнал кутията на палубата, той изрекъл няколко думи, които съпроводил с различни движения, и се отдалечил заедно с канутата си. Тъй като моряците никак не предполагали, че кутията може да съдържа нещо, чиста случайност било това, че накрая я отворили. В нея се намирала грижливо сгъната хартия, в която имало написани знаци, вероятно на руски език. Горе над написаното прочетохме годината 1778, а в средата в текста веднъж се срещаше 1776 г. Никой от нас не бе в състояние да разгадае нещо повече, а арабските числа в съдържанието не ни казваха нищо повече от това, че тук преди нас са били европейци. След като толкова дълго време се бяхме задоволявали с обществото на народите от Южно море и от северозападния американски бряг, имаше нещо много приятно в мисълта, че скоро ще се срещнем с руски търговци.

В началото капитан Клерк помислил, че тук руснаци са претърпели корабокрушение и при преминаването на нашите кораби са решили писмено да ни уведомят за нещастието си. Той гореше от желание да прибере корабокрушенците и искаше да се посъветва за това с мен. Аз бях на друго мнение. В случай на корабокрушение тези, които са го претърпели, положително биха изпратили някого от своите, за да си осигурят при всички обстоятелства помощта, която за тях би имала такова голямо значение. Според мен писмото бе на руски търговци на кожи, които вероятно са били тук и искаха да дадат полезни сведения и съвети на сънародници, които евентуално биха ги последвали. Туземците вероятно ни бяха взели за руси и затова ни бяха предали писмото. Толкова бях убеден, че нещата стоят именно така, че не спрях, а продължих още по на запад край брега.

Ту се движех близо до брега, ту скалите и ветровете ме принуждаваха да стоя по-далеч. Но винаги бях толкова близо, че можех да следвам бреговата линия с очи. Почти навсякъде имаше сняг, а планините, чиито върхове често се издигаха много над облаците, бяха покрити с него. В една от тези планински вериги забелязахме вулкан, който непрекъснато изхвърляше мощни черни облаци дим. Той е съвсем близо до морето и образува съвършен конус, на чийто връх ясно се очертава кратерът. Както всички тези планини вулканът никога не бе съвсем чист от облаци. Любопитно е, че горе, където се издига димът, вятърът духа в посока, обратна на тази над морето. Даже когато долу имаше силен бриз, ние наблюдавахме това забележително явление.

По време на едно безветрие моряците ловиха риба и хванаха около сто калкана. Най-големите тежаха по един центнер, най-малките двадесет фунта. Тези пресни провизии бяха добре дошли за нас. Те още бяха заети с това, когато от един остров, разположен наблизо, се доближи кану. Единственият мъж, който седеше в него, поздрави, като свали шапка и се поклони. Писмото, за което току-що говорих, вече ни бе убедило, че Русия поддържа връзки и търговски отношения с тукашното население и сега получихме ново доказателство за това. Туземецът, който ни посети, носеше панталони от зелено платно, а под наметалото си — яке от черна вълна. Той нямаше за продан нищо друго, освен една сива лисица и няколко харпуна, върховете на които бяха направени от кости, дълги един фут. В кануто му имаше мехур, който, изглежда, бе пълен с рибено масло. Той го отвори, поднесе го към устата си и после пак го затвори.

Сега брегът на материка взе направление, благоприятно за нас. Той се простираше в северна посока, а на запад оставяше един канал свободен, там, където отново имаше земя — остров Унимак. Преплувахме го и скоро от другата страна намерихме втори канал. Потвърди се предположението ми, че земята от лявата ми страна в действителност се състои от острови. Силното течение, което цареше в този пролив, ме принуждаваше при безветрие да хвърлям котва. Видът на нашите кораби веднага примами няколко туземци с канута. Едно от тях се обърна край „Резолюшън“ и ние видяхме много труд, докато спасихме пътуващия в него. Тъй като целият се бе измокрил, заведох го в каютата и му дадох европейски дрехи. Той така умело ги облече, че и аз сам не бих могъл да го сторя по-бързо.

След като задуха благоприятен вятър, аз пак се доближих до американския бряг. Тук той образува голям залив, който нарекох на името на граф Бристол.

Съобщенията на моите лодкари, че морето е пълно с плитчини и че в единствения канал има много опасности, ме накара да сложа край на напредването си. Връщането бе по-тежко от влизането, а веднъж даже щях да бъда захвърлен върху пясъчни прагове, ако не бях хвърлил котвата. В началото се отправих на юг, след това на запад край два малки острова, които при царящата буря ни предлагаха слаба защита.

Когато на запад се показа земя, пред нас лежеше голям залив, в който влязохме на 11 август. Аз не можех да повярвам, че картата на господин Стелин е толкова невярна, че даже градусите сочи неточно и дава измислени данни. (Тя излязла през 1774 г. в Петербург и тогава била призната за безспорна. Авторитетите, които се били изказали в нейна полза, внушавали уважение на Кук, докато собствените му наблюдения поправили неточните данни. Една от грешките на тази карта е, че според нея разстоянието между Азия и Америка е много по-голямо, отколкото в действителност.) Затова предполагах, че земята е част от остров Аляска, която в картата на господни Стелин е начертана неправилно. Но по очертанията на брега, по положението на американския бряг отсреща и по дължината познах, че се намирам на източния край на Азия, в страната на чукчите.