Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (123) (Корабни дневници)

И противниците уважават Кук

На 12 юли 1776 г., почти дванадесет месеца след моето завръщане, аз отплувах от Плимутския канал. Струваше ни се странно и вълнуващо, че точно при заминаването ни за едно пътуване, което щеше да бъде полезно на Европа чрез нови открития в Северна Америка, бе станало необходимо да се използуват други кораби на Негово величество и многобройни сухопътни сили, за да се осигури покорността на онези части на земното кълбо, които през последния век са били открити и населени от наши сънародници. През тези юлски дни в Плимутския канал, подкарана от силен северозападен вятър, се движеше транспортна флота от шестдесет и два платнохода и последното поделение хесенски войници.

(Малко преди това, на 4 юли 1776 г., северноамериканските колонии обявили независимостта си и в Англия се страхували, че в хода на военните действия Кук може да бъде взет в плен от северноамериканците. Но Бенжамен Франклин в качеството си на американски посланик в Париж постъпил рицарски и се погрижил за сигурността на вече световноизвестния откривател. Той изпратил до командирите на американските кръстосвачи писмо, в което им предписвал да не провеждат враждебни действия срещу Кук, а даже напротив, „да окажат на него и на неговия екипаж като на приятели на човечеството всякаква подкрепа“, която би била в кръга на техните възможности.)

Тъй като установих, че нямаме достатъчно сено и жито за нашия добитък, за да го обезпечим до нос Добра Надежда, на 1 август аз спрях в Тенерифе, който напуснахме на 4 август. При островите на Зеления нос се сблъскахме с променливи ветрове, които се сменяха с безветрие. Цареше задушаваща горещина, а понякога падаше дъжд. Почти винаги небето бе матово бяло и затова слънцето като че ли не блестеше в пълна сила. Така е за предпочитане, тъй като иначе непречупените слънчеви лъчи правят горещината нетърпима. В замяна на това нощите са най-често ясни и прохладни.

Тук дъждът и горещината често предизвикват на корабите болести. Нерядко половината екипаж е в списъка на болните и колкото и предпазни мерки да вземе капитанът, те никак не са излишни. Аз заповядах да пречистят въздуха в средната палуба с огън и оцетни пари и задължих моряците колкото се може по-често да сушат хамаците и вещите си. На нашите кораби подобни мерки бяха толкова по-необходими, като се има пред вид, че шевовете бяха зле калафатени и в резултат на горещината се бяха получили много цепнатини, през които при порои навлизаше вода. Надали оставаше сух и един хамак и складът за платна така се овлажни, че повечето резервни платна трябваше да бъдат поправяни. В резултат на взетите от мен предохранителни мерки имах по-малко болни от треска, отколкото при предишните си две пътувания.

До нос Добра Надежда, където пристигнахме на 17 октомври, не се случи нищо забележително. На „Дисковъри“, пътуването на който бе забавено от една буря, му бе необходимо малко по-дълго време, за да доплува. Той бе получил повреди и аз му изпратих работници, за да не се забави повече. Два дни преди моето пристигане на входа на Столовия залив се бе разбил един френски кораб и целият му товар бе разграбен от холандските колонисти. Щатхалтерът не можеше да оспори този факт, но прехвърлеше цялата вина върху капитана, който не бил поискал навреме стража.