Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (165) (Корабни дневници)

Откриваме една голяма река

Като продължихме пътя си към север, съгледахме планината Свети Аугустин. Тя имаше вид на конус и бе значителна на височина; все още предстои да се установи дали е остров, или е свързана с континента. От една предпланина брегът тръгваше на североизток. Той бе горист и ми се стори, че не липсват добри пристанища. Един от заливите, който от северната си страна граничеше с низина, заслужаваше да бъде изследван по-отблизо и аз влязох в него.

Каналът, в който се намирахме, силно се стесни и водата в него почна да тече с вдъхваща опасение скорост. Впрочем дълбочината бе достатъчна. Когато настъпи отлив и водата спадна значително, като се движеше с бързина пет възли в час, трябваше да хвърлим котва.

Посетиха ни туземци. В техните малки канута седеше винаги по един мъж, който имаше едно гребло с две перки, такива, каквито употребяват и ескимосите. Преди да дойдат до нашия кораб, те завързаха една кожа на дълга пръчка, с което вероятно искаха да покажат миролюбивите си намерения. Чрез размяна от тях получихме кожи от морски видри, белки и зайци, няколко от техните копия, както и сьомга и калкан.

Когато от време на време господствуващата мъгла се вдигаше, между крайбрежните планини на изток виждахме един отвор и низина, която като че образуваше острови между мястото, където бяхме, и континента. По все по-ясни признаци разпознавахме, че се намираме на някоя голяма река, а не в морски ръкав или в канал. При отлив водата бе сладка, мътна и в нея плуваха различни предмети.

Тъй като силният прилив, при който настъпи безветрие, в момента не ми позволяваше да се върна в откритото море, аз наредих на лейтенант Кинг и на главния боцман да изследват реката и низината край брега, която сметнах за остров. Тази земя била полуостров, който се простирал от планините до брега. По-нагоре ширината на реката намалявала, но дълбочината си оставала същата и даже най-големите кораби биха могли да стигнат до мястото, където боцманът предприел последните си сондажи. Колкото по̀ на север отиваха двете планински вериги, толкова по̀ се доближаваха една до друга, без впрочем някъде да се съединят съвсем. Един-единствен път — на 3 юни — облаците, които лежаха на планините, се разделиха и тогава видяхме един вулкан. Той лежи на 60 градуса и 23 минути северна ширина. Кратерът се намира не горе на върха, но по-надолу, върху склона, обърнат към реката. Вулканът не бе импозантен; той изпускаше само бял дим, облаци не се виждаха.

Туземците, с които се срещнахме, с истинско огнено усърдие въртяха разменна търговия. Те ни продаваха не само оръжията и кожите си, но и всичките си дрехи, докато оставаха съвсем голи. Бяха придружени от кучета. Господин Лоу, лекарят на „Дисковъри“, купи едното от тези животни и го уби с един пушечен изстрел. Този резултат извънредно много ги учуди; те бързо се отдалечиха, като да не желаеха да имат нищо повече с такива страшни хора.

Ако откриването на тази голяма река се окаже полезно за сегашното столетие или за бъдещите времена, аз няма да съжалявам за времето, което загубих за това. (Реката е Суситна, а заливът, в който тя се влива, е получил името на Кук. Тогава Кук надценил значението на реката.) За нас, които преследвахме големи цели, тази загуба на време бе наистина вредна.