Дейвид Морел
Петата професия (90)

8.

В съня си той се любеше със сестрата на Рейчъл.

Джойс Стоун и Рейчъл Стоун. В съня на Савидж те се преплитаха. Той се любеше не само с легендарната кинозвезда, но и с жената, която беше длъжен да защитава. Откакто беше станал персонален защитник, той не беше се поддавал на изкушението, на което го подлагаха клиентките му. Греъм винаги настояваше: „Никога не влизай в интимни връзки с клиентките. Това нарушава твоята обективност и те прави непредпазлив, а така излагаш на риск живота им.“

В съня си Савидж отново преживяваше близостта си с Рейчъл, докосваше възхитителното й тяло и не можеше да спре. Чувството за вина се бореше с желанието. Беше напълно объркан, а това не влизаше в правилата. Страхът му трябваше да бъде потиснат по някакъв начин и тази любов му даваше такава възможност. Рейчъл вдигаше ръце към него, рошеше косата му и повтаряше: „Обичам те.“ Савидж изпитваше слабост и чувството, че предава себе си. Беше обхванат от меланхолия до дъното на душата си. „Не!“ — искаше да извика той. — „Не трябваше да го правя! Бях длъжен да устоя! Защо не бях по-силен?“

Изведнъж този сън отстъпи място на друг, от детските му години, когато беше събуден от изстрела на колт 45-ти калибър. Тогава напрежението в къщата беше продължило с дни. Нощем той спеше неспокойно, предчувствайки, че ще се случи нещо лошо. След изстрела бе изтичал надолу по стълбите към кабинета на баща си. Майка му беше направила опит да го спре, но той вече бе успял да надникне през отворената врата. Кръв. Твърде много кръв. Тялото на баща му лежеше на дъсчения под, а около лявото му слепоочие бе увита хавлиена кърпа, за да спре кръвта от мястото, където беше излязъл куршумът. Кърпата едва ли би могла да помогне в случая. Тя се бе превърнала в отвратителен парцал, напоен с кръв.

По бузите му потекоха сълзи. Той изрида, а думите му прозвучаха шокиращо за дете на неговата възраст: „Негоднико, нали ми обеща никога да не си отиваш. Дяволите да те вземат.“

Майка му го удари през лицето.