Дейвид Морел
Петата професия (43)

24.

Гребеше навътре в залива, доволен, че се справя чудесно. Долови мирис на буря във въздуха, сивите облаци се сгъстиха. На около сто метра забеляза моторница с двама мъже, които го наблюдаваха.

На другата сутрин, докато тичаше из гората, видя син понтиак — същия, който беше забелязал предния ден спрял на пътя с други двама мъже вътре.

Вечерта той спази обичайния си режим и изгаси лампите в десет и тридесет…

И излезе от къщи.

Облаци покриваха небето. Без звезди и луна нощта изглеждаше необичайно тъмна. Савидж, беше с тъмни дрехи, ръцете и лицето бяха почернени. Изпълзя през ливадата към тъмната горичка наблизо. Скри се в храстите и зачака. Щурците пееха. Вълните се разбиваха в брега.

Наблизо изпращя клонка. Не на някое дърво, а на земята. От лявата му страна.

Храстите отдясно се размърдаха. Но не от вятъра.

Двама мъже излязоха от дърветата и тръгнаха към други двама, които заобикаляха къщата.

Отвориха вратата.

След десет минути трима от тях излязоха и се сляха с нощта.

Савидж стисна здраво пистолета и зачака. На разсъмване някакъв мъж в костюм с жилетка излезе навън, седна на стола до ваната и запали пура.

Греъм.

„Негодник“ — помисли си Савидж.

Излезе от прикритието си и тръгна към къщи.

— Каква приятна сутрин — каза Греъм.

— Добре ме подреди.

— Съжалявам.

— За бога! Направи го само да видиш дали ще забележа онези леваци в колата и в моторницата, нали?

— За да се уверя, че си се възстановил напълно.

— Те се виждаха от километри.

— Само за човек, който може да ги види.

— Да не мислиш, че…

— Не си възвърнал уменията си ли? Повтарям: трябваше да съм сигурен.

— Благодаря за доверието.

— А твоето доверие към мен? Готов ли си за следващата задача?