Дейвид Морел
Петата професия (28)

9.

Два часа по-късно той лежеше на хлътналия матрак в стаята си и четеше рекламния проспект, който беше намерил до нощното шкафче.

Чудноватата история на планинския комплекс „Медфорд Гап“ обясняваше до голяма степен мистериозността на постройките. През 1870 година двойка менонити^[1], които притежавали ферма в подножието, решили да се изкачат до тук и открили, че към върха има равен участък с езеро, запълвано от топящия се сняг. Мястото им се сторило докоснато от Бога.

Те построили нещо като хижа, точно където е днешният хотел и поканили други семейства да се присъединят към молитвите за възхвала на това небесно кътче на земята. В крайна сметка почитателите станали толкова много, че се наложило да се прави разширение, после още едно, за да приютят уморените от светския живот, които се надявали да намерят отдих и утеха в менонитската вяра.

През 1910 хижата и разширенията били унищожени от пожар. Причината останала неизяснена. По това време двойката, построила хижата, вече не била между живите. Синовете и дъщерите им, предани на вярата на родителите си, започнали да строят отново. Тъй като не разбирали от тези неща, те се свързали с един архитект от Ню Йорк, който бил изоставил професията си, защото смятал, че градът му налага прекалено много ограничения. Той приел менонитската вяра и се посветил изцяло на планината. Интуицията му подсказала, че постройката трябва да бъде уникална, да се отличава от всичко останало, за да накара невярващите да изоставят чернилката и отчаянието на своя живот и да тръгнат към величавата природа на Пенсилвания. В това диво място на върха на планината те щели да открият езерото, което отразявало величието на Бога.

Той построил всяка част в различен стил. Начинанието имало голям успех и сградата постепенно достигнала дължина над двеста и петдесет метра. Идвали посетители чак от Сан Франциско и много от тях отсядали всяка година в една и съща стая. Едва през 1962 наследниците на основателите на хотела с неохота разрешили да се постави телефон във всяка стая. Строгите закони на менонитите забранявали да има радио и телевизор. Изкуството на Бога, проявено във величествената природа, трябвало да бъде единственото развлечение. Танците и играта на карти също били забранени, както алкохолът и цигарите.