Дейвид Морел
Петата професия (112)

5.

Рейчъл тракаше със зъби, но по-скоро от студ, отколкото от страх. Когато се смрачи, температурата рязко спадна. Той я наметна със сакото си и двамата тръгнаха покрай стената.

— Достатъчно сме обикаляли — обади се по едно време Савидж. — Писна ми вече. Това място е точно толкова подходящо да се прехвърлим оттатък, както и всяко друго. И да продължаваме нататък, само ще се движим в кръг. Хайде.

Савидж се вдигна на мускули, за да може да разгледа отвъд стената. По улицата минаваха коли със запалени фарове. Двойка японци вървяха по тротоара под него. Нямаше много пешеходци.

— Не забелязах нищо, което да ме накара да променя решението си. Готова ли си?

— Както ще бъда винаги готова за теб. По-добре ме повдигни.

Савидж я подхвана и я тласна нагоре. След миг тя се оказа горе. Той побърза да се прехвърли след нея. Скочи пръв и я пое, за да не се нарани. Бързо се огледа и й извика да пресече. Бе забелязал някакъв мъж на около стотина метра вляво. Фаровете на минаваща кола осветиха лицето му. Бе с европейски черти. Изрева нещо по радиостанцията, която държеше, и се спусна към Савидж и Рейчъл, търсейки нещо под сакото си.

— Хайде, бързо! Пресечи улицата!

— Но…

Преминаващите коли представляваха непреодолима бариера.

— Не можем нито за миг да останем тук! — отдясно към тях се спусна още един мъж.

— Ще ни…

— Сега! — изкрещя Савидж. Сграбчи Рейчъл за ръката, защото видя малка пролука в движението и хукнаха през улицата.

Ослепиха ги фарове, заскърцаха спирачки. Савидж продължи да тича. Не бе изпуснал ръката на Рейчъл, въпреки че тя нямаше нужда от подканяне. Стигнаха средата на улицата. Савидж хвърли бърз поглед назад и видя двамата да тичат по тротоара, изчаквайки удобен момент да пресекат. Савидж замаха с ръка, предупреждавайки шофьорите, че се готвят да пресекат.

Стигнаха отсрещния тротоар. Пред тях блестяха витрини. Пешеходците учудено ги зяпаха. Виждаше се една пресечка. Спуснаха се по нея. „А ако е задънена или има някой от хората на Хейли? Не, не може да са навсякъде.“

Така се добраха до следващата улица. Савидж видя да се приближава едно такси. Махна му да спре, бутна Рейчъл вътре и бързо се вмъкна след нея. Изрече „Гиндза“, като се надяваше, че ще го разберат. Шофьорът носеше бели ръкавици и униформена шапка. Намръщено ги изгледа. Не бе много сигурен, че иска да вози точно тези раздърпани европейци, но Савидж протегна банкнота от няколко хиляди йени. Колата потегли и се сля с потока на улицата.

Савидж чу виенето на полицейски сирени. Опитваше се да прикрие напрежението, за да не поражда съмнения у шофьора. Таксито зави зад един ъгъл. От обратната страна към мястото отиваха полицейски коли. Въпреки че шофьорът погледна след тях, продължи да кара напред. Савидж взе ръката на Рейчъл в своята. Пръстите й трепереха.