Дейвид Морел
Петата професия (126)

7.

Сградата на корпорацията беше от онези многоетажни постройки, направени от блестящо стъкло и стомана. Савидж наблюдаваше от близкото кръстовище, съзнавайки че колкото и да се прикрива, пак ще изглежда подозрително, защото беше гайджин.

Той знаеше, че Акира приближава от другата страна също толкова внимателно. Бяха се разбрали в случай на заплаха да се срещнат на друго място. Всъщност те имаха няколко уговорки и трябваше да действат според обстоятелствата. Савидж се почувствува горд с работата си. За първи път откакто пристигнаха в Япония той отново изпитваше удоволствие от нея, защото вече не беше преследвана жертва.

Спря близо до високата сграда. Забеляза, че тя има и страничен вход. Наоколо паркирането не бе разрешено. Очевидно само някои превозни средства можеха да спират за малко, като например това камионче до главния вход, което разнасяше цветя. До страничния вход също бе спрял камион. Шофьорът беше с работен комбинезон и кепе. Той четеше вестник и от време на време поглеждаше към сградата сякаш чакаше партньора си. Всичко изглеждаше съвсем естествено.

Само дето беше обут не с тежки зацапани обувки, а с модни, добре лъснати половинки. Савидж изтръпна.

„По дяволите“ — помисли си той и се обърна да си върви. Малко по-надолу пресече улицата и зави зад ъгъла. Насочи се отново към зданието на корпорацията, за да огледа и задния изход.

Отзад беше паркирана лимузина с тъмни прозорци, а отстрани имаше камион този път с нарисуван телефон.

Той стисна юмруци. Решен да свърши работата си докрай, Савидж направи още една внимателна проверка на сградата, след което се отправи към мястото на срещата.