Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Fifth Profession, 1990 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Златина Христова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дейвид Морел. Петата професия
Американска, първо издание
Редактор: Красимира Маврова
Художник: Борис Драголов, 1994 г.
ИК „Кронос“ 1994 г.
ISBN: 954–8516–07–1
История
- — Добавяне
20.
Ако си беше счупил само крак или ръка, Савидж би се опитал да поддържа формата си. Но сега, дори и след като му свалиха гипса, той си оставаше безпомощен. Крайниците му бяха като изсъхнали, а мускулите отпуснати. Нямаше сили да помръдне. Тези обезсърчаващи резултати го хвърляха в отчаяние.
Всяка сутрин и следобед идваше сестра, която в продължение на час масажираше крайниците му, раздвижваше ги бавно, а Савидж се свиваше от болка. Колената и лактите му бяха като дървени. Но може ли дървото да причинява толкова болка?
Греъм поклати съчувствено глава, когато го посети:
— Донесъл съм ти подарък.
— Тези две гумени топчета ли?
— Ще възстановят по-бързо мускулите ти, ако ги стискаш достатъчно дълго — Греъм закрепи една дъска към долния край на леглото. — Можеш да притискаш стъпалата си тук. Така ще укрепнат прасците и бедрата ти.
Савидж се изпоти от напрежение. Всеки опит му причиняваше силна болка.
— Търпение — окуражи го Греъм.
През отворения прозорец се чуха гласове. Някакви хора се суетяха.
— Господи! Какво…
— Няма защо да се тревожиш. Това е заради другия подарък. Ще ти инсталират гореща вана на двора. Не знаят за кого е. Често ги използвам и им имам доверие. Ваната е с приспособления за подводен масаж. След ежедневните упражнения горещата вана ще успокои болките ти.
Савидж отново си спомни с тъга за Камичи и Акира, които се къпеха направо с вряла вода.
— Благодаря ти, Греъм.
— Излишно е да ти казвам, че водните процедури са много полезни и за мускулите ти.
— Поредната ти манипулация.
— Не забравяй да стискаш топчетата.
Вместо отговор Савидж се засмя.
— Добре. Още не си загубил чувството си за хумор.
— Само че няма много неща, на които да се смея.
— Имаш предвид болките си или Камичи и Акира?
— И двете.
— Надявам се, че не мислиш пак за оттегляне.
— Кой ги нападна, Греъм? Защо? Винаги си казвал, че задълженията ни не свършват, ако клиентът бъде убит.
— Човекът, който се е представил като Филип Хейли, те е освободил от това задължение. Обещал ти е да разберат кой е наредил да убият Камичи. Гарантирал е, че ще отмъстят за него. Освен това ти е дал ясно да разбереш, че не трябва да се намесваш.
— Ами ако не са успели да свършат работа?
— Срамът ще си остане за тях. Твоята грижа е да оздравяваш по-бързо. Почивай си. Спи повече. Надявам се сънищата ти да са спокойни.
— Върви по дяволите.