Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Fifth Profession, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Дейвид Морел. Петата професия

Американска, първо издание

Редактор: Красимира Маврова

Художник: Борис Драголов, 1994 г.

ИК „Кронос“ 1994 г.

ISBN: 954–8516–07–1

История

  1. — Добавяне

20.

Ако си беше счупил само крак или ръка, Савидж би се опитал да поддържа формата си. Но сега, дори и след като му свалиха гипса, той си оставаше безпомощен. Крайниците му бяха като изсъхнали, а мускулите отпуснати. Нямаше сили да помръдне. Тези обезсърчаващи резултати го хвърляха в отчаяние.

Всяка сутрин и следобед идваше сестра, която в продължение на час масажираше крайниците му, раздвижваше ги бавно, а Савидж се свиваше от болка. Колената и лактите му бяха като дървени. Но може ли дървото да причинява толкова болка?

Греъм поклати съчувствено глава, когато го посети:

— Донесъл съм ти подарък.

— Тези две гумени топчета ли?

— Ще възстановят по-бързо мускулите ти, ако ги стискаш достатъчно дълго — Греъм закрепи една дъска към долния край на леглото. — Можеш да притискаш стъпалата си тук. Така ще укрепнат прасците и бедрата ти.

Савидж се изпоти от напрежение. Всеки опит му причиняваше силна болка.

— Търпение — окуражи го Греъм.

През отворения прозорец се чуха гласове. Някакви хора се суетяха.

— Господи! Какво…

— Няма защо да се тревожиш. Това е заради другия подарък. Ще ти инсталират гореща вана на двора. Не знаят за кого е. Често ги използвам и им имам доверие. Ваната е с приспособления за подводен масаж. След ежедневните упражнения горещата вана ще успокои болките ти.

Савидж отново си спомни с тъга за Камичи и Акира, които се къпеха направо с вряла вода.

— Благодаря ти, Греъм.

— Излишно е да ти казвам, че водните процедури са много полезни и за мускулите ти.

— Поредната ти манипулация.

— Не забравяй да стискаш топчетата.

Вместо отговор Савидж се засмя.

— Добре. Още не си загубил чувството си за хумор.

— Само че няма много неща, на които да се смея.

— Имаш предвид болките си или Камичи и Акира?

— И двете.

— Надявам се, че не мислиш пак за оттегляне.

Кой ги нападна, Греъм? Защо? Винаги си казвал, че задълженията ни не свършват, ако клиентът бъде убит.

— Човекът, който се е представил като Филип Хейли, те е освободил от това задължение. Обещал ти е да разберат кой е наредил да убият Камичи. Гарантирал е, че ще отмъстят за него. Освен това ти е дал ясно да разбереш, че не трябва да се намесваш.

— Ами ако не са успели да свършат работа?

— Срамът ще си остане за тях. Твоята грижа е да оздравяваш по-бързо. Почивай си. Спи повече. Надявам се сънищата ти да са спокойни.

— Върви по дяволите.