Дейвид Морел
Петата професия (89)

7.

Тази нощ Савидж отново бе преследван от кошмари. Събуди се внезапно от една ръка, която докосваше бузата му. От уплаха той я сграбчи инстинктивно и се изправи на дивана, готов да се отбранява. Но след като видя загриженото лице на Рейчъл до себе си, той се отпусна. Тя беше коленичила до дивана.

— Какво става? — попита Савидж, като огледа стаята — Къде е Акира?

— В коридора. Помолих го да ни остави сами.

— И той защо…

— Защото го помолих — повтори тя, а русата й коса беше още по-красива на слабата светлина.

— Защо си го направила?

— Защото исках да остана с теб.

— Това не е отговор на въпроса ми.

— Ш-шт. Прекалено много разсъждаваш и задаваш твърде много въпроси — каза Рейчъл и сложи ръка на устните му.

— Не е възможно да не задавам въпроси.

— Понякога е по-мъдро да не питаш нищо.

Савидж усети парфюма й.

— Не мога да си представя…

— Да, знам, че не можеш. Толкова дълго си бил персонален защитник, че проявяваш мнителност за всяко нещо. Въпросите са предпазна мярка, а отговорите осигуряват безопасността. А тя е твое кредо — Рейчъл докосна бузата му. — Знаеш ли откога не съм го казвала?

— Какво не си казвала?

— Обичам те.

Савидж се сви и отблъсна ръката й.

— Но това е абсурд.

— Да, така е. Спомни си: Авраам повярвал в Бога по силата на абсурда. Вярата е абсурд. Същото се отнася и за любовта, защото не сме в състояние да проумеем нито вярата, нито любовта. Господ може би не съществува, а човекът, когото обичаш, може да те предаде.

— Какво имаш предвид?

— Откакто влезе за първи път в спалнята ми в Миконос ти се отнасяш с мен като с нещо много скъпо. Това не ми се е случвало често. Не можех да не се влюбя в теб, макар да осъзнавах, че си дошъл само защото са те наели да ме освободиш. Трябваше да проявя малко разум. Не трябваше да се влюбвам в теб, но се влюбих… по силата на абсурда.

— Забрави ли какво каза Уайнберг? Хората, изпаднали в беда, имат склонност да се идентифицират с онези, от които зависи тяхната сигурност.

— Да, аз наистина завися от теб и се идентифицирам с теб. Нещо повече, искам да се любя точно с теб.

— Но аз…

— Наистина е така.

— Но…

— По дяволите, прегърни ме силно.

Тя започна да го целува, като едновременно с това разкопчаваше колана му.

За своя изненада той не се възпротиви.