Дейвид Морел
Петата професия (83)

1.

Името на хирурга, при когото отидоха, беше Антъни Сантизо. Той имаше гъста черна коса, мургава кожа и изключително интелигентни очи. В чертите на лицето му се долавяше някакво изтощение — последица от умората, както предположи Савидж, тъй като докторът идваше от седемчасова операция. Тялото му обаче беше стегнато, вероятно от редовната игра на тенис. Хирургът им беше казал, че няма много свободно време, защото след час трябва да бъде на корта.

— Знаем колко сте зает — започна Савидж. — Благодарим ви, че отделихте малко време за нас.

Сантизо повдигна рамене и отвърна:

— Не бих го направил, но неврохирургът, с когото е говорил вашият лекар от Харисбърг, ми е бивш съученик и добър приятел от медицинския факултет в Харвард. Мисля, че е постъпил добре, като ви е насочил към мен.

Бяха във Филаделфия, в университетската болница на Пенсилвания. Тя се намираше на сто мили източно от Харисбърг. Решиха, че ще стигнат по-бързо дотук, отколкото до другата голяма университетска болница на Пенсилвания, която беше два пъти по-далеч, в Питсбърг.

— Заплетените случаи ме интересуват — Шерлок Холмс, героите на Агата Кристи… Винаги разбулват някаква тайна. Но мозъкът е най-голямата загадка, ключът към това, което ни прави хора. Затова избрах тази специалност.

В безупречно чистия кабинет влезе секретарката с поднос в ръце.

— Чудесно — каза Сантизо. — Точно навреме. Това е билковият ми чай. Искате ли да го опитате?

— Да — отговори Акира. — Аз не бих отказал.

— Страхувам се, че не е толкова силен като японския.

— Сигурен съм, че е освежителен.

Сантизо се поклони леко и каза:

— В Харвард учих с един ваш сънародник. Никога няма да забравя какво ми каза той. Тъкмо бяхме започнали стажантската си практика. Дългите изморителни дежурства направо ми взеха силите. Мислех, че ще умра. Тогава той ми каза: „Когато не си на дежурство, трябва да се занимаваш с нещо, което ти е приятно.“ Отговорих му, че не го разбирам. „След като съм капнал, как ще намеря сили за каквото и да било?“ — попитах аз. И знаете ли какво ми каза? „Състоянието ти е причинено от нервно изтощение на мозъка. Трябва да противопоставиш на нервното напрежение физическа умора.“ Казах му, че не виждам смисъл във всичко това. Отговори ми само с една дума.

— Уа — подсказа Акира.

Сантизо се засмя.

— Точно така. Знаете ли, вие ми напомняте за вашия сънародник.

— Уа — повтори Рейчъл, като наблегна на думата и се намръщи.

Всички се обърнаха към нея, а тя засрамено погледна към чашата си.

— Това означава „баланс“ — поясни Акира. — Умората на духа се неутрализира от…

— … физически упражнения — довърши Сантизо. — Колко беше прав вашият сънародник. Трудно ми е да намирам време и трябва да ви призная, че след изтощителните дни и нощи не ми се прави нищо. Но се налага да го правя, защото тенисът ми помага да бъда по-добър неврохирург — той погледна часовника си. — След петнайсет минути трябва да съм на корта, така че покажете ми тези озадачаващи снимки. — Той ги взе и добави — Не унивайте толкова бързо. Не забравяйте за „уа“. За тениса и неврохирургията. За Шерлок Холмс.