Дейвид Морел
Петата професия (9)

6.

Спазвайки собствените си правила, Савидж се върна по заобиколни пътища до Акропола. По-точно до един район северно от него, наречен Плака — място, където туристите в Атина пазаруваха най-много. Той се смеси с тълпата, изпълнила тесните улички, обсипани с хиляди магазини и магазинчета. Независимо от настъпващия смог, той долови апетитна миризма на шиш кебап. След малко нейната натрапчивост бе сменена от нежния аромат на свежи цветя. Гръмогласни продавачи жестикулираха покрай ръчно изработени килими, кожени изделия, керамика, медни самовари и сребърни украшения. Той продължи нататък през лабиринта от улички, спря в някаква ниша, за да се убеди, че не го следят и продължи. Мина покрай една кръчма и стигна до магазин за кожени мехове.

Те висяха вътре, окачени по няколко на кука. Миризмата им беше силна, но приятна. Савидж се наведе, за да стигне до тезгяха, зад който стоеше пълна жена. Познанията му по гръцки не бяха големи. Той използваше заучени фрази.

— Трябва ми нещо по-особено. Един специален мях. Ако любезният ви работодател може да ми отдели малко време…

— Името ви?

— Кажете му, че е противоположното на благ, кротък.

Тя кимна и се отправи нагоре по стълбите. Почти веднага се появи и му направи знак да се качи.

Савидж мина покрай някакъв въоръжен брадат тип, който го изучаваше с изпитателен поглед. Когато стигна горе, видя, че вратата не е затворена. Успя да разгледа стаята — в нея нямаше абсолютно нищо, освен едно бюро, зад което мускулест мъж на средна възраст, облечен с черен костюм, си наливаше мастика.

Когато Савидж влезе, мъжът изненадано го погледна, сякаш не беше уведомен, че има посетител.

— Да не би да виждам призрак? — каза той на английски, макар да беше грък.

Савидж се намръщи.

— Признавам, че не съм се появявал от доста време.

— Неблагодарник. Не сметна за необходимо да се мернеш поне един път, колкото да не се забравим.

— Бях по работа.

— Тази така наречена работа май е само оправдание.

— Беше важно за мен. Но сега напълно ще компенсирам отсъствието си.

Савидж остави на бюрото десет хиляди долара в драхми. Докато слагаше банкнотите, той забеляза кръгли петна явно от ежедневно пълнени с узо чаши. Миризмата на анасон изпълваше стаята. Гъркът проследи погледа на Савидж и попита:

— Мога ли да те изкуша с едно питие?

— Както знаеш, рядко пия.

— Една черта, заради която ти прощавам провинението.

Мъжът нямаше вид на алкохолик. Изглежда, че узото беше запазило тялото му като във формалдехид. Косата му беше късо подстригана, а лицето гладко избръснато. Мургавата му кожа издаваше добро здраве. Той сръбна от чашата, остави я и старателно заразглежда парите. Все пак се чувстваше някакво напрежение, докато ги броеше.

— Много си щедър. Дори прекалено. Това ме тревожи.

— Освен това съм ти приготвил подарък. Ако се съгласиш да ми дадеш информацията, която ми трябва, след час ще дойде пратеник с една каса от най-доброто узо.

— Наистина ли най-доброто? Знаеш моите предпочитания.

— Така е. Позволих си да избера една твърде рядка марка.

— Колко рядка?

Савидж му я каза.

— Голяма щедрост.

— Твоят талант го заслужава.

— Както биха казали в твоята страна, ти си не само офицер, но и джентълмен.

— Бивш офицер — поправи го Савидж. Той не би си позволил тази подробност, ако гъркът вече не я знаеше. — А ти си един добър осведомител. Преди колко време потърсих услугите ти за първи път?

Събеседникът му се замисли.

— Шест чудесни години. Бившите ми жени и многото ми деца са безкрайно благодарни за твоята опека.

— Ще са още по-благодарни, когато утроя парите, които ти оставих преди малко на бюрото.

— Знаех си. Чувствах го. Когато се събудих тази сутрин, си казах, че днес ще ми падне нещо по-така.

— Няма да е съвсем безопасно обаче.

— Всеки ден носи някакви рискове — каза гъркът, докато оправяше очилата си.

— Готов ли си за поредното предизвикателство?

— Веднага щом се подкрепя — и той изпразни чашата си.

— Трябва ми едно име.

— Кое е…

— Името ли? Не мисля, че ще ти хареса.

Савидж извади от сакото си бутилка от най-изисканото узо, което се намираше доста трудно. Гъркът се ухили доволно.

— Това име ми харесва. Кое е другото?

— Ставрос Пападрополис.

— Майка му стара — изпсува той, като едва не изпусна чашата. Наля си отново и го изпи на един дъх. — Да не си луд да се занимаваш с него?

Савидж огледа почти голата стая.

— Предполагам, че си взел предпазни мерки както винаги. Да се надяваме, че твоят порок не ти е попречил да извършиш ежедневното прочистване.

Гъркът изглежда се засегна.

— Когато видиш нещо друго в тази стая, освен бюрото и стола, да знаеш, че вече не заслужавам доверие.

Савидж кимна. Липсваха не само мебели, но и килим, и картини. Нямаше дори телефон. Трудно би могъл някой да скрие микрофон в тази гола стая. Въпреки това всяка сутрин гъркът правеше проверка с две различни устройства за претърсване. Едното беше за улавяне на радиосигнали и микровълни от евентуална „буболечка“, която препредава звука извън стаята. Този вид можеше да засече само работещ в момента микрофон. Другото устройство се използваше за откриване на неработещ микрофон, ако например в стаята не говореха или пък беше изключен с дистанционно управление. Въпреки че вторият вид изискваше повече време за проверка, гъркът не си спестяваше труда, дори когато беше открил „буболечка“ от първия вид. Опитните в бранша винаги поставяха и от едните, и от другите, така че някой по-мързелив да спре, след като открие първия и реши, че всичко е наред.

С обичайното си чувство за хумор гъркът наричаше това обстойно ежедневно търсене на буболечки „дезинфекциране“.

— Извинявай за въпроса, не исках да прозвучи обидно.

— Ако не беше попитал, щях на свой ред да се чудя дали заслужаваш доверие.

— Както винаги, не се нуждаеш от много обяснения.

Гъркът отпи от питието си и направи одобрителен жест с ръка.

— Това е задължително за едно приятелство. Но все пак не отговори на въпроса ми. За какво ти е притрябвал Пападрополис?

— Интересува ме личния му живот.

— А-а, значи не е нещо, свързано с бизнеса. Слава богу, защото бях започнал да се притеснявам. Този негодник притежава около двеста кораба, които му носят добра печалба от транспортиране на зърно, нефт и най-различни машинарии. Натрупа богатство от незаконна търговия с оръжие и наркотици. Всеки, който се осмели да разпитва, отива за храна на рибите в Егейско море.

— Може да е също толкова предпазлив и в личния си живот.

— Без съмнение. Гърците човек убиват, за да защитят честта на семейството си, независимо, че може да не са в добри отношения със съпругата си. Все пак, работата си остава от жизнено значение за тях. Фирмените тайни се пазят строго, докато семейните недоразумения са предмет на неизбежни клюки, които обаче никой не се осмелява да повтори пред главата на семейството.

— Намери ми тогава някакви клюки.

— По-конкретно?

— За Пападрополис и жена му.

— Вече чух нещичко.

— Разучи по-подробно. Интересува ме къде е и как се отнасят с нея. Искам да сравня твоята информация с тази, която вече имам.

— Може ли да попитам за какво ти е всичко това?

Савидж поклати глава.

— Неведението ще ти е от полза.

— И на теб също. Ако знаем всичко, бихме могли да го разкрием на някой, който се опитва да изтръгне насила информация от нас.

— Да се надяваме, че това няма да се случи, ако сме достатъчно предпазливи — каза Савидж.

— Винаги вземам необходимите мерки. И аз като теб използвам посредници. Говоря лично само с клиентите и с няколко мои помощници. Изглеждаш ми малко особен, приятелю.

— Преди шест месеца се случи нещо, което ме накара занапред да бъда два пъти по-предпазлив — Савидж почувства отново болка при спомена за преживяното.

— Това е много похвално, но забелязах, че не уточни какво точно е станало.

Савидж потисна желанието си да продължи своята изповед.

— Беше нещо лично. Не е толкова важно.

— Не съм убеден в това, което казваш. Въпреки всичко уважавам твоята дискретност.

— Намери ми информацията, за която те помолих. За Пападрополис и жена му. Имаш на разположение два дни. Повече време не мога да ти дам. Когато се върна, искам да знам всички подробности.