Дейвид Морел
Петата професия (22)

3.

Неприятен дъждец се сипеше от пепелявото небе. Прахолякът по прозорците на летище Ла Гуардия се превръщаше в кални струйки.

Савидж седеше в претъпканата чакалня на американските авиолинии и гледаше как самолет DC–10 се приближава към мястото за спиране. Той изучаваше безпорядъка наоколо с мисълта за възможна опасност, но засега такава нямаше. Разбира се един опитен преследвач не би си позволил да привлича вниманието, но Савидж продължаваше да е нащрек.

— Как се казва Главния? — беше попитал той Греъм.

— Муто Камичи.

Японците поставят на първо място фамилното си име и после собственото. Вместо „господин“ използват официалното японско „сан“, но след собственото име. Значи обръщението към Главния ще бъде Камичи-сан.

— Пристига в Ню Йорк утре — беше му казал още Греъм. — Ще мине през митницата и имиграционната служба в Далас.

— Каква е целта на визитата му?

Греъм само беше свил рамене.

— Хайде, кажи ми. Бизнесмен ли е? Или политик? Какъв е?

— Ура — беше поклатил глава Греъм. — Както правилно отбеляза, това са тези интимни мисли, които японците предпочитат да не споделят. Главния предпочита да ги запази за себе си.

— Точно затова още се колебая дали да приема работата — беше отвърнал Савидж. — Ако не знам поне причината за посещението му, как бих могъл да предвидя опасностите, които евентуално ще се изпречат на пътя ни? Политиците обикновено се страхуват от убийство, докато бизнесмените — от отвличане. Двете неща изискват различна защита.

— Без съмнение. Но ме увериха, че потенциалната заплаха е съвсем нищожна. Освен това Главния си води собствена охрана. Един придружител. Ясно е, че ако се чувстваше застрашен, щеше да води повече. От теб се иска да му бъдеш шофьор и да го охраняваш, докато другият спи. Проста работа. Само за пет дни. Десет хиляди долара, като не броим моите на посредник.

— Само за шофиране? Множко ми се вижда.

— Дават ти най-доброто.

— Нещо за придружителя?

— Името му е Акира.

— Само една дума?

— Той също се придържа към нашата практика и използва псевдоним, така че враговете да не разкрият истинската му самоличност.

— Това ми харесва. Но дали е достатъчно ефективен?

— Предостатъчно, ако се съди по отзивите. В това отношение си приличате. Между другото езикът няма да е проблем. И двамата говорят свободно английски.

Савидж не беше напълно убеден как да постъпи.

— Прекалено ли ще е да се надявам, че Главния ще ми съобщава предварително поне къде трябва да го карам?

— Не е толкова безмозъчен. И още нещо. Сигурно ще се наложи да караш надалеч. — Греъм изглеждаше развеселен. — Дадоха ми и този плик с инструкции.