Дейвид Морел
Петата професия (12)

9.

От фотосите знаеше, че първата преграда ще бъде оградата, опасваща имението. Стандартните бяха по два метра, но когато прояви филма, той не успя да разбере дали и тази е толкова висока. Откри обаче, че на върха има някаква бодлива тел и шипове, които стърчаха във формата на буквата V.

Нощта беше толкова тъмна, че Савидж все още не виждаше оградата. Смяташе, че е на около двадесет метра пред него. На снимките не се виждаха монтирани камери, така че той не се страхуваше да бъде засечен от уреди за нощно виждане. Въпреки това продължи да пълзи по навик. Разкаляната земя ставаше на каша под него.

Спря се до оградата и отвори раницата си. Извади фенерче с инфрачервена светлина и специални очила. Светлината от фенерчето не се забелязваше с невъоръжено око, но през очилата Савидж видя зелената ивица. Той насочи лъча към оградата, търсейки вибрационни сензори. Не откри нито един. Както и очакваше, оградата беше само нещо като демаркационна линия и по нея нямаше никакви детектори. Тя служеше за граница на имота. От друга страна шиповете на върха биха обезкуражили всеки неопитен нарушител. Ако минеше някое животно, например скитащо куче, стражата щеше да остане необезпокоявана.

Савидж прибра фенерчето и очилата в раницата и отново я метна на гърба си. Отдалечи се малко от оградата, зае изходна позиция и се засили. Успя да се изкачи до половината на един дъх. Сграбчи металните шипове на върха, прехвърли тялото си от другата страна и леко се приземи. На няколко места дрехите и ръкавите му се скъсаха; имаше и драскотини по тялото си. Те не бяха достатъчно сериозни, за да им обръща внимание. Бодливата тел и шиповете можеха да уплашат само аматьор.

Наведен ниско до земята, той бършеше водата от очите си и се взираше в тъмнината. Англичанинът, който го беше обучавал за персонален защитник, често обичаше да казва, че животът е преодоляване на препятствия и разчистване на сметки.

Преодоляването на препятствия започваше.