Дейвид Морел
Петата професия (33)

14.

Тялото на Камичи тупва разполовено на земята. Обезглавеният Акира до него, а главата се търкулва почти до Савидж.

Очите на Акира премигват.

Стенейки, Савидж се събуди.

Целият беше в пот.

Сестрата влезе в стаята.

— Господин Форсайт, добре ли сте? — попита тя и побърза да му измери пулса и налягането. — Нещо сте притеснен. Ще ви дам пак демерол.

— Не.

— Моля?

— Не искам успокоително.

— Такива са нарежданията на доктор Хамилтън — каза тя учудено. — Трябва да ви дам демерол.

— Не. Кажете му, че искам съзнанието да е ясно. Кажете му, че демеролът ми пречи да мисля. Кажете му, че започвам…

— Да, господин Форсайт — каза русият лекар, който точно влизаше в стаята. — Започвате какво?

— Да си спомням.

— За злополуката ли?

— Да — излъга Савидж. Инстинктът му подсказваше да говори това, което очакват от него. — Управителят ви е казал истината. Имаше изрично предупреждение, че пътят е опасен. Едно време се занимавах с алпинизъм. Не ми е приятно да го споменавам, защото проявих прекалена самоувереност. Опитах да премина един заледен участък. Загубих равновесие и…

— Паднахте.

— Изглеждаше ми по-скоро като че скалата тича към мен.

Доктор Хамилтън направи гримаса:

— Не е било точно така. Добре, че поне сте оцелели.

— Той не иска демерол — каза сестрата.

— О-о! — учуди се лекарят. — Необходимо е заради самия вас. Без успокоителни болките ви…

— … ще са ужасни. Разбирам, но демеролът замъглява съзнанието ми. Не знам кое е по-лошо.

— Разбирам, че за вас е важно да си спомните дните преди инцидента. Но като се има предвид колко са сериозни нараняванията ви, не знам дали разбирате какво ви очаква…

— … когато свърши действието на демерола ли?

Савидж искаше да добави, че страданията са по неговата част, но болките му се усилиха и той добави:

— Да направим компромис. Половин доза. Ще видим как ще се чувствам. Винаги можем да се върнем към предписаната от вас доза.

— Не съм свикнал пациентите да спорят с мен — докторът сбърчи вежди. — Ще видим как ще се чувствате. Ако сте добре…

— Аз съм доста издръжлив.

— Не се и съмнявам. Може да искате нещо да хапнете?

— Сухари с пилешки бульон.

— Точно това исках да ви предложа.

— Ако успея да ги преглътна, системата ще е излишна.

— Правилно. Това щеше да е следващото ми решение.

— И след като демеролът намалява уринирането, без него ще мога да уринирам сам — без този проклет катетър между…

— Много бързате, господин Форсайт. Много бързате. Ако минете с половин доза демерол и ако погълнете храната без да я повърнете, може да махнем системата и катетъра. Първо ще видим как ще се справите.