Дейвид Морел
Петата професия (34)

15.

— Още ябълков сок?

— Да, моля.

Савидж се вбесяваше, че не може да използва ръцете си. Пиеше бавно със сламка от чашата, която държеше сестрата.

— Трябва да кажа, че съм впечатлен — това беше докторът. — След като се справихте и с обеда, и с вечерята, утре ще пробваме нещо по-твърдичко. Парчета месо. Може и малко пудинг.

Савидж почувства остра болка по цялото тяло.

— Добре. Може и пудинг.

Докторът се намръщи:

— Искате ли да увелича дозата?

— Не — присви очи той. — Всичко е наред.

— Разбира се. Сивият цвят е съвсем нормален за лицето ви, а пък устните си ги хапете за удоволствие.

— Не искам по-голяма доза. Не искам да ме упоявате.

Още по-ясно си спомни ужасяващия образ на Камичи, прерязан на две от катана и обезглавения Акира в локва кръв.

Твърде много кръв.

„Паднал съм от скалата? Кой ли е съчинил тази история? Какво е станало с телата на Камичи и Акира?“

„Трябва да внимавам да не кажа нещо различно от тези измишльотини. Да разбера какво става.“

Непоносима болка прекъсна мислите му. Той задържа дъха си, за да не изохка неволно.

Докторът се наведе над него и се намръщи още повече.

Болката го отпусна достатъчно, за да си поеме въздух. Затвори очи, после ги отвори и помоли сестрата:

— Още малко сок, моля.

— Вие сте най-волевият човек, когото съм виждал — отдъхна си и лекарят.

— Всичко дължа на медитацията. Кога ще ми махнете системата и катетъра?

— По всяка вероятност утре.

— Сутринта?

— Ще видим. Между другото имам изненада за вас.

— О-о — Савидж се напрегна.

— Казахте, че не искате приятелите ви да знаят за случилото се. Все пак един от тях е разбрал. Дойде преди малко. Чака отвън. Не искам да го пускам преди да видя как сте и преди, естествено, да ви питам.

— Приятел?

— Филип Хейли.

— Не се и съмнявах. Добрият стар Фил. — Савидж никога не беше чувал това име. — Нека да влезе. Ако нямате нищо против, бих искал да го видя насаме.

— Разбира се. След като свършите…

— Нещо нередно ли има?

— Ами как да ви кажа. Вече изминаха няколко дни и трябва да поразмърдате червата си. С тези гипсирани ръце и крака едва ли ще се справите сам.

— Страхотно.

Докторът излезе доволен. Сестрата го последва. Савидж примирено остана да чака.