Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Fifth Profession, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
dave (2010 г.)

Издание:

Дейвид Морел. Петата професия

Американска, първо издание

Редактор: Красимира Маврова

Художник: Борис Драголов, 1994 г.

ИК „Кронос“ 1994 г.

ISBN: 954–8516–07–1

История

  1. — Добавяне

2.

Взеха такси до Гранд Сентрал Стейшън, после се прекачиха на друго до Сентрал Парк и оттам стигнаха пеша до един хотел близо до Пето Авеню.

Апартаментът, който Савидж резервира по телефона, се оказа доста просторен.

— Рейчъл, спалнята е твоя — каза той. — Акира и аз ще спим поред на дивана.

Разопаковаха чантите, които бяха купили в Париж.

— Има ли гладни?

Савидж взе поръчките и се обади да донесат сандвичи с пушена сьомга, салати, плодове и минерална вода.

През следващите няколко часа те си отпочинаха, изкъпаха се и си хапнаха добре. Въпреки че бяха спали в самолета, това не им беше достатъчно, затова си поръчаха и кафе. Смениха си дрехите. Следобед Савидж отиде до близкия магазин и купи палта и ръкавици, защото по телевизията бяха предупредили, че нощта ще е студена и влажна. Изчакаха до девет часа.

— Готови ли сте? — попита ги той.

— Още не — отвърна Акира. — Има някои неща, които трябва да обсъдим. Зная отговора ти предварително, но все пак ще задам въпроса си. Не е ли по-добре да оставим Рейчъл тук?

— Ние смятаме, че не са ни проследили, но не сме сто процента сигурни. Ако я оставим тук, може да изпадне в беда.

Може би.

— Това е неприемлив риск.

— Съгласен съм.

— Тогава какъв е проблемът?

— Нещо, което трябваше отдавна да се сетя. Знаеш ли какво ми хрумна. Твоят ангажимент към Рейчъл…

— Какво общо има това?

Моят беше да защитавам съпруга й. Пристигнах един ден преди ти да дойдеш. Греъм се беше спазарил за цената. Тебе пък те изпрати да освободиш Рейчъл. Не ти ли е минавало през ум, че това не е случайно съвпадение? Човекът, който ни беше наел да охраняваме Камичи преди шест месеца, сега ни изпрати пак заедно на острова. Това беше първата задача и на двамата след възстановяването ни.

— Искаш да кажеш, че е трябвало да се срещнем? — по гърба му полазиха тръпки.

— Нямаше гаранция, че ще се видим там. Но така или иначе аз щях да те проследя.

— Същото щях да направя и аз, ако ролите ни бяха разменени. Греъм е знаел, че ще изпълним съвестно задълженията си.

— Да, знаел е, че колкото и време да ми отнеме, аз все пак ще те намеря.

— Има само няколко души, които биха могли да го сторят. Ти си един от тях и със сигурност щеше да ме откриеш. Искал е да се срещнем лице в лице.

— И да разкрием един на друг общия си кошмар.

— Който всъщност е нереален. Но защо смятаме, че всичко това се е случило в действителност? Защо Греъм ни събра преди шест месеца, а сега за втори път?

— Затова зададох въпроса си преди малко. След като не знаем какво ни очаква, трябва ли да вземем Рейчъл с нас? Не я ли излагаме на по-голяма опасност така?

— Тогава какво да правим? Искаш да я оставим тук ли?

— Искам само да разбера какъв беше онзи мъртъв мъж, когото видях пред себе си.

— И аз също — добави Савидж.

— Значи тръгвате — каза Рейчъл.

Те се обърнаха изненадано към нея.

— А аз тръгвам с вас.