Дейвид Морел
Петата професия (117)

10.

Разположиха се върху възглавници край ниска кипарисова масичка. Таро сипа на всички чай в малки, красиво оцветени и ръчно изрисувани керамични чашки — всяка с различен природен мотив. Савидж следеше как Акира вдига съда и отпива. Опита се да имитира бавните му движения.

— Трудно е човек да попадне на цивилизован „гайджин“ — похвали го Таро.

Акира внимателно гледаше своя сенсей. След като се убеди, че той не възнамерява да започне разговор, реши да наруши тишината.

— Когато бях на десет години, баща ми ме записа при Таро-сенсей, за да уча бойни изкуства. Докато учех в гимназията, идвах пет пъти седмично тук. Повечето момчета в Япония посещават допълнителни курсове, за да се подготвят за университета. Изпитите се провеждат през февруари и март. Този период е известен като „изпитен ад“. Счита се за голям позор, ако не успееш да постъпиш във висше училище. Но на мен заниманията при Таро-сенсей ми допадаха повече. Разбрах, че нямам желание да кандидатствам, защото моят сенсей и неговата институция тук напълно ме удовлетворяваха. Те щяха да бъдат моят университет. На деветнадесетия си рожден ден пристъпих този праг с някои вещи от първа необходимост и излязох едва след четири години. За да се опитам да стана самурай. В днешния корумпиран двадесети век единствената възможност за всеки японец, който иска да остане верен на националната традиция, е да стане самурай, да се посвети на петата професия. По-точно да се превърне в съвременен еквивалент на самурай — в персонален защитник.

— А всички тези мъже? — не се въздържа да запита Савидж, като силно стискаше чашката.

— Те са ученици на Таро-сенсей. В напреднал стадий на обучение. Можеш да ги оприличиш на отшелници, на монаси. Не излизат навън и не виждат никого, освен доставчиците на зеленчуци и други продукти.

Таро пое въздух. Акира разбра, че иска да се намеси и млъкна.

— Въпреки че учениците ми се оттеглят от света, не искам да изостават от събитията. Абонираме се за много вестници и списания, гледаме новините по телевизията. Но те не трябва да се увличат прекалено много по съвременния начин на живот. Остават само наблюдатели. Само така могат да бъдат обективни съдници и защитници. Най-важното за един самурай е да остане неутрален, никога да не очаква нищо определено, винаги да запазва душевно равновесие. Моите ученици не се нуждаят от нищо. Храна, екипировка, квартира — всичко получават от мен.

— Но как могат да си позволят…? — Савидж не успя да продължи, защото въпросът му се стори нетактичен.

Таро го гледаше изпитателно.

Мълчанието продължи доста дълго. Изведнъж Акира го наруши.

— С ваше разрешение, Таро-сенсей.

Той само затвори клепачи.

— Моят господар е и мой посредник. А също и на останалите свои ученици, които съумеят да издържат на суровата дисциплина. Таро-сенсей урежда моите ангажименти и продължава да ми дава съвети и след завършването на курса. Освен това получава дял от всичко заработено от мен — до края на живота ми.

Главата на Савидж щеше да се пръсне. Ако Таро е посредник на Акира…

Таро сигурно знае за Кунио Шираи — Муто Камичи, когото бе видял разполовен от меч в „Медфорд Гап“.

Акира му бе казал, че посредникът му за Америка е американец. Да, Греъм. Но той бе втори във веригата. Пръв бе Таро. Може би той знаеше отговорите на въпросите, които измъчваха Савидж.

„Но Камичи-Шираи никога не е бил в «Медфорд Гап». Също както и ние. А ако не сме срещали Камичи, значи не сме били наети да го охраняваме. Таро може и да не знае нищо по въпроса.“

Ала все някой бе нагласил тази история. Този някой бе уредил Акира и Савидж да мислят, че са наети за лична охрана. Кой? Къде се пресичаха истина и лъжа?

Акира не му бе казал всичко. Бе споменал само Греъм и премълчал за Таро. Дали Акира бе негов враг? Подозрението отново го връхлетя. Чувството му за реалност така се разклати, че в момента не би могъл да повярва на нищо. Дори и на Рейчъл? „Не, не съм изгубил всякакво доверие все още. Ако и на Рейчъл не мога да се опра, свършено е с мен.“

— Страхувам се, че ще прозвучи доста грубо — започна Савидж. — Знам, че по време на чайна церемония не се допускат остри и уморителни разговори, но съм прекалено разстроен, за да се подчинявам на правилата. И така, Акира, можеш ли да ми кажеш какво се случи, след като се разделихме?