Дейвид Морел
Петата професия (124)

5.

Акира избра един телефон в друг квартал на Токио, за да бъде сигурен, че ако го засекат, няма да привлече вниманието към сградата на Таро. Въпреки, че Акира говореше на японски, Савидж знаеше за какво става дума, тъй като двамата бяха обмислили предварително разговора.

Първото обаждане беше в партийния щаб, но им отговориха, че Шираи още не се е върнал след митинга. Следващото беше в офиса, но и тук им отговориха, че Шираи го няма. Докато Савидж и Акира бяха на митинга, Таро се беше опитал да открие домашния му телефон, но и там го нямаше.

Акира остави телефона и обясни:

— Разбира се, всеки един от тях може и да ме е излъгал, но аз предадох нашето съобщение. Помолих да му кажат, че двамата мъже, които е видял до колата си, горят от нетърпение да говорят с него. Казах им, че ще звъня на всеки петнадесет минути.

— Значи ни остава да чакаме — Савидж искаше да се движи, да прави нещо, да отхвърли най-сетне кошмара. — Ще се преместим ли на друг телефон?

— Всеки разговор беше по-кратък от четиридесет секунди и не биха могли да ни засекат.

— Няма значение.

— Хай. Да тръгваме тогава.