Дейвид Морел
Петата професия (10)

7.

Цикладите са малка група острови в Егейско море, южно от Атина. Името им произлиза от гръцката дума kyklos, която означава кръг. Древните гърци дали това име на островите, защото вярвали, че те заобикалят Делос — мястото, където се родил бог Аполон. Всъщност Делос не е в средата, а в източния край на островите. Няколко километра по на изток в самия край на Цикладите, се намира Миконос — една от най-известните зони за отдих в Гърция.

Савидж пилотираше двумоторния витлов самолет Чесна към Миконос, като се стараеше да не следва директния маршрут за острова. Отначало се насочи източно от Атина, после на юг, докато не стигна интересуващата го цел. Той се обади на кулата в Миконос, за да съобщи, че няма намерение да каца. Обясни, че полетът му е само за удоволствие и тренировка и ако диспечерът му съобщи кои въздушни коридори да избягва, той с благодарност ще се подчини на инструкциите.

Диспечерът му разреши да продължи полета си.

На височина около половин километър той остави самолета на автопилот и започна да снима. Специалните лещи на неговия Никон увеличаваха образите многократно. При проявяването можеше да се направи и допълнително увеличение на някои от кадрите. Най-важното беше да направи колкото може повече снимки и то не само на интересуващия го обект, а и на всичко, което го заобикаля. Неща, които на пръв поглед изглеждаха маловажни, после можеха да имат решаващо значение за неговия план. Главната му цел беше град Миконос, разположен между два залива в западната част на острова.

Савидж се интересуваше главно от плана на града, не толкова от красотата му. През отминалите векове Миконос често е ставал обект на пиратски нападения. За да предотвратят тези набези, местните жители изградили улиците във формата на лабиринт. Нападателите влизали безпрепятствено в града, изкачвали лесно склоновете, след което скоро откривали, че трудно могат да се ориентират из заплетените улици. Те виждали кораба си, но за да стигнат до него, трябвало да минат през доста препятствия и засади, поставени от местните хора. Най-накрая пиратите изоставяли острова с надежда за по-добър успех на друго място.

„Да, истински лабиринт“ — помисли си Савидж. — „Може би ще ми се наложи да го изпробвам.“

Продължавайки да кръжи над острова и да снима, той достигна крайната си цел: имението на Пападрополис над залива Ана в югоизточната част на острова.

Откакто се срещна с осведомителя си преди два дни, Савидж свърши доста работа и беше много доволен, защото научи много. Ходи до Цюрих и Брюксел, едни от най-големите центрове, където можеше да получи информация за черния пазар на оръжие.

Чрез разговори и щедри подаръци на „приятели“, които уверяваше, че е безкрайно радостен да види, защото уж чул, че не са живи, той научи това, за което вече се досещаше. Пападрополис беше в плен на своята надменност. Гръцкият милиардер беше прекалено погълнат от властолюбието си, за да наеме охрана, която би си позволила да му дава нареждания за каквото и да било. Савидж беше разбрал също така, че Пападрополис си падаше по различни заплетени системи и технологии. Страстта му към компютрите и видеоигрите беше също толкова голяма, както и към различните охранителни системи. Беше наел някакъв експерт по тези въпроси, който изградил нещо като паяжина от препятствия за неканени посетители в именията му по цяла Европа.

Савидж се интересуваше единствено от това в Миконос. Когато научи името на този експерт, той се почувства като историк, който открива произведение на изкуството от периода на Ренесанса. Даде си сметка какво му предстои. Неговият доверен осведомител беше потвърдил казаното от Джойс Стоун. Сестра й беше пленничка в лятното имение на съпруга си в Миконос.

„Искала да се развежда, а? Кучка. Никоя жена не е посмяла да ме изостави досега. Нали ще стана за смях. Неблагодарната жена става само за една работа. Ще й дам да се разбере.“

Беше вече септември и бумът на туристическия сезон в Атина означаваше край на сезона в Миконос. Температурите тук бързо спадаха. Пападрополис искаше да унижи жена си още повече, като я остави на острова за есента и може би дори за зимата.

Савидж прибра фотоапарата, изключи автопилота и се зае сам с управлението. В продължение на шест месеца той възстановяваше силите си в уединение след случката, за която спомена пред гърка. Почувства отново болка във всяка частица от тялото си. Кошмарните спомени продължаваха да го преследват и през нощта. Не можеше да промени миналото. Трябваше да се овладее и да заживее в настоящето. Само то имаше значение.

А също така и работата.

Трябваше да се върне към работата си.

Да докаже какво може преди всичко на себе си.

Той направи завой на север. Под него се простираше легендарното Егейско море. Потупа нежно фотоапарата си — хубаво беше, че е отново на линия.

Чувстваше се като човек, завърнал се от отвъдното.