Дейвид Морел
Петата професия (73)

6.

Те тръгнаха надолу по Пето Авеню и наближиха площад „Вашингтон“. Студеният и влажен вятър шибаше лицата им.

— Дали убийците са напуснали района?

— Така предполагам — отвърна му Акира. — След като са си свършили работата.

— Дали наистина са я свършили? Ако са искали да накарат Греъм да млъкне завинаги, може би очакват ние да го потърсим.

— А как биха могли да знаят за нас?

— Единственото обяснение, което ми идва наум…

— Кажи го.

— … е това, че Греъм вероятно е работил за хората, които са го убили — довърши Савидж.

— Но защо ще помага на тях, а не на нас? Не го е направил за пари. Той ценеше лоялността у хората. Защо се е обърнал против нас?

— Хей — обърна се Рейчъл към тях. — Нека се опитаме да разберем това. Нали казахте, че убийците на Греъм сигурно са ни проследили. — Тя се огледа назад и продължи — значи ще се опитат да убият и нас.

— При всички случаи ще ни проследят, но чак да ни убиват? Не мисля, че ще го направят — каза Акира. — Загубили са толкова сили да ни накарат да повярваме, че всеки от нас е видял как другият умира. Не ми е ясно защо. Който и да го е направил, ще се опита да запази завоеванията си. Ние сме прекалено важни за някого.

Савидж махна на едно такси и те се пъхнаха вътре.

— Площад „Таймс“ — каза той на шофьора.

В продължение на час те се прекачваха от такси на такси, качваха се и на метрото, после пак на такси и накрая минаха пеша през Сентрал Парк.

Рейчъл се учуди, че вижда толкова много трениращи хора там.

— Мислех, че паркът не е безопасен през нощта.

— Те бягат на групички. Крадците не ги закачат.

Тя се изненада още повече като забеляза, че японецът беше изчезнал.

— Къде е…

— Между онези дървета на хълма. Върна се да провери пътя, по който минахме. Ако някой ни е проследил, ще му види набързо сметката.

— Но той не ни каза какво смята да прави.

— Не беше необходимо да дава обяснения.

— Вие май взаимно си четете мислите.

— Просто знаем какво трябва да се прави в такива случаи.

След десетина минути японецът изникна от храстите.

— Ако са ни следили изобщо, проявили са достатъчно здрав разум да не го правят и тук в парка посред нощ.

Тъмната алея се разклоняваше на това място.

— Оттук, Рейчъл — посочи Савидж надясно. — Най-безопасно е да се върнем в хотела.