Дейвид Морел
Петата професия (127)

8.

Савидж наближи киното, пред което се тълпяха многобройни посетители. Престори се, че е заинтригуван от плаката, рекламиращ някакъв американски филм. Остана изненадан от факта, че страната, която бе на едно от последните места по тежки криминални престъпления, се интересува от такива филми.

Скоро се появи и Акира.

— Всички входове се наблюдават — отбеляза той с нисък глас.

Савидж се преструваше, че гледа плаката.

— Шираи се е постарал да не ни обижда. Превозните средства пред сградата непрекъснато се сменят. Като обиколих сградата втория път, камионите вече бяха различни, отзад забелязах и една лимузина.

— Трябва да приемем, че навсякъде има по няколко души.

— О, да — съгласи се Савидж и се обърна към улицата, за да види дали няма опашка след себе си. — Въпросът е дали са само за охрана или Шираи иска да ни залови.

Акира разтвори ръце и попита:

— Готов ли си да поемеш риска и да влезеш в сградата, за да провериш?

— Загубил съм вярата си — отвърна Савидж.

— Аз също.

— „Авраам повярвал по силата на абсурда“ — нали така беше. Не, няма начин.

— Тогава какво ще правим?

— Ще се обадим на Шираи в офиса. Ще кажем на секретарката му, че съжаляваме, но не сме могли да влезем. Ще искаме да говорим лично с него.

— Мисля, че няма да е от полза. Като гледам какъв капан ни е устроил, сигурно ще откаже и ще се помъчи да ни подмами вътре в зданието.

— Така е, но си заслужава да опитаме. Ако откаже, помоли да отложим срещата за по-късно. Предполагам, че ще се съгласи.

— Без съмнение. Това само отлага проблема, но не го разрешава. Ние ще трябва да говорим с него, а не смеем да влезем в сградата.

— Значи трябва да направим така, че да се срещнем другаде, където той не очаква — каза Савидж. — Хрумна ми нещо. Трябва да задържим Шираи и да подготвим всичко. Ще продължим да му се обаждаме и да отлагаме срещата, а междувременно ще позвъним на Таро.

— Защо?

— За да го попитаме дали някой от учениците му ще могат да се дипломират по-рано.